Сътворението

Макар представата за първичното единство да ми се струваше приемлива, не можех да пренебрегна различията, които Учителят Ли така безгрижно удави в морето на неизменното.

— Но несъмнено човек трябва да бъде съден за постъпките си — казах аз. — Има добри и лоши постъпки. Истината и Лъжата…

Говорех като внук на Зороастър. Когато свърших, Учителят Ли ми отвърна с една непонятна притча.

— Мъдри думи — рече старецът и направи любезен поклон. — Естествено, в относителното поведение на един живот има пристойни и непристойни постъпки, и съм убеден, че ще сме на едно мнение, що се отнася до това кое е правилно и кое не. Но Пътят стои над тези неща. Ще ти дам един пример. Представи си, че си леяр на бронз…

— Всъщност той е леяр на желязо, Учителю Ли, едно полезно изкуство, което варварите са усъвършенствували. — Херцогът ме погледна така, сякаш той собственоръчно ме бе създал от единната първична прах.

Учителят Ли пренебрегна забележката на херцога.

— Ти си леяр на бронз. Искаш да излееш камбана и си приготвил матрицата за разтопения метал. Но когато се мъчиш да излееш огнения метал, бронзът отказва да потече. Казва: „Не, не искам да бъда камбана. Искам да бъда меч, като превъзходния меч на император У.“ Като леяр ти би се ядосал на непослушния метал, нали?

— Да. Но металът не избира калъпа си. Изборът е на леяря.

— Не. — Това „не“, произнесено тихичко, имаше същото съкрушително въздействие като подхвърленото кълбо на Госала. — Не можеш да въстанеш срещу Пътя, тъй както и ръката ти не може да въстане срещу рамото ти, нито пък металът срещу калъпа си. Всички неща са част от вселената, която е неизменното.

— Какви са основните й закони? И кой е създателят им?

— Вселената е единството на всички неща. А да приемеш Пътя, означава да приемеш съществуването на това единство. Жив или мъртъв, ти си завинаги част от неизменното, чиито закони са просто законите на битието. Когато животът идва, той идва, защото му е време. Когато си отива, това е също естествено. Да приемеш спокойно всичко, което се случва, значи да застанеш над скръбта и радостта. Ето така трябва да следваш Пътя — като постигнеш у-вей.

Отново бях озадачен от този израз, който буквално означава да не правиш нищо.

— Но как би могъл нашият свят да съществува, ако всички бездействуват? Все някой трябва да излива бронза, за да имаме камбани, мечове.

— Като казваме да не се прави нищо, имаме предвид нищо, което не е естествено и спонтанно. Ти стрелец ли си?

— Да. Обучаваха ме за воин.

— И мен ме обучаваха. — Учителят Ли по нищо не приличаше на воин. — Забелязал ли си колко лесно улучваш целта, когато си сам и разсеяно се упражняваш? -Да.

— Но ако се състезаваш с други, за да спечелиш някаква златна награда, не ти ли е по-трудно да улучиш мишената, отколкото ако си сам и не се състезаваш? -Да.

— Когато много настойчиво искаш да постигнеш нещо, ти си напрегнат. Когато си напрегнат, не показваш най-доброто, на което си способен. Трябва да избегнеш такъв вид напрежение, ето какво имаме предвид с у-вей. Или, казано с други думи, да престанеш да се самонаблюдаваш. Да бъдеш естествен. Случвало ли ти се е някога да режеш животно за месо? -Да.