Сърца за изгаряне [bg]

Не че много приличаше на път — ивица асфалт, изчезваща сред огромните поля с царевица. Ако не беше видяла една кола да завива по него, сигурно щеше да го пропусне за трети път.

Докато обърне и потегли по Търлингтън Роуд, стоповете на въпросния автомобил вече се бяха превърнали в миниатюрни точици в далечината, но и те се изгубиха, когато насочи тойотата си към средата на тясното двулентово шосе.

Шосе 27 Запад бе осеяно с дупки и кръпки, но Търлингтън Роуд бе наскоро асфалтиран и очевидно добре поддържан. Осовата линия бе маркирана със светлоотразители, а страничните бяха прясно боядисани с бяла боя. Двуметрова метална мрежа отрязваше достъпа до царевичните насаждения от двете страни. Това напомни на Фогел за клаустрофобичната зона за разходки в щатския затвор на Бийвър Авеню в Питсбърг. Усещането се засили, когато в края на пътя видя портал и будка с охрана.

Порталът бе оборудван с бариера, в момента вдигната. Колата, която вървеше пред Фогел, спря за малко, след което подкара към обширния паркинг, заобиколен от големи бетонни постройки. Докато се приближаваше към будката на пазачите, Фогел измъкна значката и служебната си карта от питсбъргското управление, но откри, че няма да ѝ потрябват. Будката беше празна.

Наоколо нямаше нито един знак, на който да пише „Чартър“… или каквото и да е друго име на фирма, в интерес на истината. Тя обикаля насам-натам известно време, докато намери свободно място за паркиране. Като се има предвид ранният час, беше странно колко много коли са спрени тук. И което бе още по-странно — до една бяха бели.