Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
При това положение можем с основание да предположим, че имената Карнавал, Смърт и Лято са сравнително късни и незадоволителни названия за съществата, олицетворени или въплътени в обичаите, които разглеждахме досега. Самата абстрактност на имената говори, че са нови, защото олицетворяването на времената и сезоните като карнавала и лятото, или една абстрактна представа като тази за смъртта, не са примитивни. Самите церемонии обаче носят белега на незапомнена древност. И не ни остава друго, освен да предположим, че отначало те са имали по-прост и конкретен характер. Представата за дърво, може би определен вид дърво (защото някои диваци нямат дума за дърво изобщо) или дори за отделно дърво, е достатъчно конкретна да послужи за основа, от която по пътя на постепенно обобщаване се стига до по-широката идея за дух на растителността. Но тази обща идея за растителността лесно може да се смеси със сезоните, през които се проявява, оттам и замяната Пролет, Лято или Май вместо дървесен или растителен дух ще е лека и естествена. По същия начин конкретната представа за умиращо дърво или растителност би преляла, но по пътя на сходен процес на обобщение, в идеята за смъртта изобщо, така че изнасянето на умиращата или мъртва растителност през пролетта като подготовка за нейното възраждане с времето ще се разшири в опит да се прогони смъртта изобщо от селото или от областта. Възгледът, че в тези пролетни церемонии Смъртта първоначално е символизирала умиращата или мъртва растителност има авторитетната подкрепа на В. Манхард и той я потвърждава с аналогията на думата „смърт“, приложена към духа на зрялото жито. Обикновено духът на зрялото жито се схваща не като мъртъв, а като стар, а оттам той е известен под името Старец или Старица. Но на някои места последният ожънат сноп, който обикновено се смята седалище на житния дух, се нарича Мъртвеца. Ето защо предупреждават децата да не влизат в житните ниви, защото в житото седи смъртта, а в една игра на саксонските деца в Трансилвания по време на брането на царевицата смъртта е представена от дете, покрито изцяло с царевични листа.
5. Борбата между Лятото и Зимата
Случва се контрастът между дремещите сили на растителността през зимата и тяхното събуждане напролет да приеме формата на драматична борба между актьори, които играят съответно ролята на Зимата и на Лятото в популярните селски обичаи. В шведските градове например на Първи май се срещали две кавалкади младежи сякаш за смъртен бой. Едната от тях се водела от облечен в кожи представител на Зимата, който хвърлял снежни топки и парчета лед, за да продължи студеното време. Другата група се командувала от представител на Лятото, покрит със свежи листа и цветя. В последвалия привиден бой групата на Лятото побеждавала и церемонията приключвала с гощавка. По средното течение на Рейн покрит изцяло с бръшлян представител на Лятото се бие с облечен в слама или мъх представител на Зимата и накрая спечелва победа. Победеният враг пада на земята, смъкват от него сламената му обвивка, разкъсват я на парченца и я разпръсват, докато младите другари на двамата съперници пеят песен, за да отпразнуват победата на Лятото над Зимата. После разнасят от къща на къща летен венец или клон и събират яйца и сланина. Случва се човекът, който играе ролята на Лятото, да е накичен с листа и цветя и да носи на главата си венец от цветя. В Палатинат тази пантомима се представя на четвъртата Постна неделя. Същата игра се разигравала на този ден навсякъде в Бавария и на някои места са продължавали да я изпълняват до средата на XIX век и дори и по-късно. Докато Лятото се появявало цялото облечено в зелено, накичено с развяващи се панделки и с разцъфнал клон в ръка или малко накичено с ябълки и круши дръвце, Зимата била завита в кожена шапка и кожух и носела в ръка лопата за ринене на сняг или млатило. Придружени от своите облечени по съответния начин свити, те ходели из улиците на селото, спирали пред къщите, пеели строфи от стари песни и в замяна получавали хляб, яйца и плодове. Най-накрая след кратка борба Лятото побеждавало Зимата. Тогава я пускали в селския кладенец или я прогонвали с викове и смях в гората.