Сътворението

Докато вървяхме покрай могилата, херцог Шъ с облекчение отбеляза, че по нея няма нито стръкче трева.

— Ако свещената земя не се поддържа съвсем чиста… — Херцогът направи знак за прогонване на злото. После се поклони пред земния олтар, който е квадратен, защото китайците вярват, че самата земя е квадратна, както вярват и че небето е кръгло. На юг от всеки град има кръгъл небесен олтар.

Учителят Ли ни преведе по тесен каменен мост до красив павилион, построен върху варовикова скала, край която извиваше бързо, пенливо поточе. Трябва да кажа, че не съм виждал нищо по-необикновено и по-красиво от китайската природа. Възвишенията имат всевъзможни причудливи форми, а китайските дървета са нещо, което не можеш да срещнеш никъде на запад. Освен това, където и да пътува човек, пред очите му изневиделица изникват водопади и дефилета, приказни пейзажи, чийто прохладен синьо-зелен безкрай е колкото примамливо вълшебен, толкова и пагубен, защото Китай е страна, обитавана от дракони, духове и разбойници. Макар и да не видях духове, нито дракони, видях доста разбойници. Красивият и привидно безлюден китайски пейзаж крие много опасности за пътника. Но когато човек тръгне да обикаля по тази земя, вижда, че докоснат ли се хората до нещо, те непременно го развалят.

Павилионът беше построен от жълти тухли и имаше стръмен керемиден покрив. Във всяка цепнатина растеше мъх, а от увитите с паяжини греди висяха прилепи. Старият слуга, който приготви обеда ни, се държеше с Учителя Ли като с равен. На нас не обръщаше внимание, но това не ни обиди. Лакомо гълтахме прясната риба, а наоколо се носеше шумът от падащата върху скалите вода.

Бяхме коленичили на груби рогозки, а Учителят Ли говореше за значението — за едно от значенията — на дао.

— Дао буквално значи път — каза той. — Широк прав път. Или криволичеща пътечка.

Забелязах, че ръцете на Учителя Ли са сякаш изваяни от крехък алабастър, и тогава разбрах, че е много по-стар, отколкото бях помислил отначало. По-късно научих, че е прехвърлил стоте.

— Къде започва пътят, твоят път? — попитах го аз.

— Моят път би трябвало да започва с мен. Но аз нямам път. Аз съм част от Пътя.

— А той какво е?

Херцог Шъ затананика доволно и взе да си чисти зъбите. Подобни разговори му доставяха удоволствие.

— Той е, каквото е. Първичното единство на целия свят. Първата стъпка, която прави човек по пътя, е да бъде в хармония със законите на вселената, с Неизменното, както го наричаме.

— Как се постига това?

— Представи си, че Пътят е вода. Водата винаги залива ниските места и прониква във всичко.