Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Изглежда обаче, че всички, влезли сега в кръглото място, което ще наричаме занапред „арена“, предпочитаха да покажат сръчността си, отколкото да отмъщават за смъртта на своите другари. Те гледаха на изпитанието по-скоро като на съревнование помежду си и не изпитваха жажда за мъст — за тях пленникът сега беше само една жива мишена. Младите мъже не бяха озлобени, а нетърпеливи и Разцепеният дъб смяташе, че все още има възможност да се спаси животът на пленника, след като суетността на младите хора бъде удовлетворена; разбира се, при условие, че той не пострада от деликатните упражнения, на които се готвеха да го подложат.
Първият момък, който излезе, за да започне изпитанието на бледоликия, се наричаше Гарвана, тъй като още не му се беше удал случай да си спечели по-достоен боен прякор. Той бе забележителен повече със своята самонадеяност, отколкото с умението и подвизите си и онези, които познаваха характера му, смятаха пленника изложен на голяма опасност, когато младият червенокож зае мястото си и вдигна томахавката. Но момъкът беше добродушен и в ума му не се криеше друга мисъл, освен да нанесе по-добър удар от всичките си другари.
Ловецът долови, че младият воин е още неопитен, по съветите, които му даваха по-старите хурони. Всъщност всички старейшини биха се възпротивили изобщо за излизането му на арената, ако не беше влиянието на баща му — възрастен и много заслужил воин, който сега се намираше в колибите на племето. Въпреки това външно нашият герой остана напълно спокоен. Беше успял да си втълпи, че часът му е ударил и че за него би било по-скоро милост, отколкото нещастие да падне поради неопитността, на първата ръка, която щеше да замахне насреща му.
След доста прицелване и ръкомахания, които обещаваха много повече, отколкото би могъл да стори, Гарванът хвърли томахавката. Оръжието се завъртя във въздуха, отсече парче от кората на дървото, за което бе вързан пленникът, на няколко сантиметра от бузата му, и се заби в един голям дъб на няколко метра зад него. Резултатът беше решително лош и общо недоволно ръмжене го съпроводи за голям срам на младия индианец.
От друга страна, се чу сдържан шепот на възхищение за твърдостта, с която пленникът беше издържал изпитанието. Главата беше единствената част от тялото му, която той можеше да мърда, и тя беше оставена свободна нарочно, та мъчителите да изпитват задоволството, а мъченият да понася срама, като се дърпа и се старае всячески да избягва ударите. Ловецът разби тия надежди със силната си воля, която караше тялото му да остане неподвижно като дървото, за което беше завързано. Той не се възползва дори от естествения и най-обикновен способ — да затвори очите си, защото най-твърдите и най-старите червени воини се отказваха с презрение от това при подобни обстоятелства.
Щом свърши с неуспешния си детински опит, Гарванът бе последван от Елена — воин на средна възраст, който беше особено сръчен в хвърлянето на томахавката и чиито действия зрителите очакваха, сигурни в успеха му. Този човек не беше добросърдечен като Гарвана и на драго сърце би принесъл пленника в жертва на силната си омраза към всички бледолики, ако нямаше по-голям интерес да покаже и този път своята изключителна сръчност с това оръжие.
Той зае мястото си спокойно и уверено, замахна само веднъж с малката брадва, пристъпи бързо напред и я хвърли. Ловецът видя как острото оръжие се приближава с шеметно въртене към него и сметна, че всичко е свършено. Но не беше докоснат. Наистина томахавката притисна главата, на пленника за дървото, като закачи с острието си част от косите му, и се заби дълбоко в меката кора.
Общ вик възвести задоволството на зрителите и Еленът изпита известно съчувствие към пленника, който благодарение на своите здрави нерви беше спомогнал за това явно доказателство на съвършеното му изкуство.
Еленът беше последван от Скачащия момък, който се озова в кръга със скок, сякаш бе куче или козел. Това беше един от онези пъргави младежи, чиито мускули изглеждат във вечно движение и които от превзетост или по навик не могат да се движат иначе. Но независимо от това той беше смел и сръчен и беше спечелил уважението на своите съплеменници с делата си по време на война и с успехите си при лов. И отдавна би получил много по-достойно име, ако един знатен французин не му беше дал на шега този прякор, който младият червенокож пазеше ревностно, защото го бе получил от Големия баща отвъд Голямото солено езеро.
Скачащият момък направи няколко скока пред пленника, заплашвайки го с томахавката ту от едната, ту от другата страна и накрая пак право насреща му, с напразната надежда, че с тази заплашителна демонстрация ще изтръгне от него някакъв признак на страх.