Ловецът на елени

Хети Хътър бе наблюдавала всичко и отначало беше оказало толкова силно въздействие върху нейния слаб ум, че я беше сковало напълно. По това време обаче тя се беше съвзела и бе възмутена от незаслужените страдания, които индианците причиняваха на приятеля й, и макар че в повечето случаи справедливата девойка бе свенлива и плаха като малка сърничка, щом се касаеше за човечност, тя винаги проявяваше безстрашие. Майчините й съвети и поривите на собственото й сърце я караха да забравя женствената страхливост и я правеха смела и решителна. Сега тя се появи в кръга, наистина както обикновено тиха, женствена и дори стеснителна на вид, но думите й бяха сериозни, а изражението — на човек, уверен в онова, което говори.

— Защо мъчите Ловеца, червени хора? — запита тя. — Какво ви е сторил, та си играете с живота му? Кой ви е дал правото да бъдете негови съдници? Представете си, че го бяхте ранили с ножовете или с томахавките си, кой от вас би могъл да излекува нанесената рана? Освен това, като измъчвате Ловеца, вие правите зло на свой приятел. Когато татко и Бързият Хари тръгнаха на лов за вашите скалпове, той отказа да вземе участие в това и остана сам в лодката. Като мъчите този млад човек, вие мъчите ваш приятел!

Хуроните изслушаха сериозно и внимателно думите на малоумната девойка и един от тих, конто разбираше английски, преведе казаното на родния им език. Щом схвана смисъла на нейната реч, Разцепеният дъб отвърна на своя диалект, като преводачът предаде думите му на английски.

— Доволни сме, че дъщеря ми говори — каза строгият стар оратор с благ глас и любезна усмивка, сякаш се обръщаше към дете, — хуроните са щастливи да чуят нейния глас. Те слушат нейните думи. Често Великият дух говори чрез такива езици. Но този път нейните очи не са били отворени достатъчно широко, за да видят всичко станало. Вярно е, че Ловецът не дойде за нашите скалпове. Но защо не дойде той? Ето, бойните ни кичури са на главите ни и могат да бъдат хванати; дръзкият неприятел би трябвало само да протегне ръка, за да ги улови. Ирокезите са твърде голямо племе и не мъчат онези, които взимат скалпове. Те обичат да виждат как и другите вършат същото, каквото правят самите те. Нека дъщеря ми се огледа и преброи воините ми. Ако имах ръце дори колкото четирима воини, пръстите ми пак щяха да бъдат по-малко, отколкото моите хора, когато дойдох във вашите ловни полета. Сега липсва цяла ръка. Къде са пръстите? Два от тях бяха отрязани от този бледолик. Моите хурони искат да видят дали той го е извършил смело, или предателски — като хитра лисица или със скок на пантера.