Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Когато цялата група се стълпи около пленника, настана дълбоко, но заплашително мълчание. Ловецът забеляза, че жените и момчетата приготвят колчета от борови корени, които — той знаеше много добре — щяха да бъдат забити в месото му и запалени, Докато двама-трима от младежите държаха ремъци от лико, с които да го вържат. Димът от далечен огън показваше, че разпалват вече жарта, на която щяха да го пекат бавно, а неколцина от по-старите воини опипваха с пръсти остриетата на томахавките си, сякаш за да изпитат остротата и здравината им. Дори и ножовете сякаш бяха поизмъкнати от ножниците и нетърпеливо очакваха началото на кървавата и безмилостна сцена.
— Убиецо на елени — подхвана наново Разцепеният дъб и в държането му не пролича съчувствие или съжаление, но все пак преобладаваха спокойствие и достойнство. — Убиецо на елени, време е хората ми да вземат решение. Слънцето не е вече над главите ни. Изморено да чака хуроните, то почна да се спуща към боровете отсам долината. То пътува бързо към страната на нашите французки бащи и предупреждава децата си, че колибите им са празни и че те отдавна трябваше да се върнат. Скитникът вълк има своя дупка и се завръща в нея, когато поиска да види малките си. Ирокезите не са по-бедни от вълка. Те имат села, вигвами и засети ниви. Добрите духове ще се изморят да ги пазят сами. Моите хора трябва да се върнат по домовете си и да се погрижат за своите работи. Радост ще настане в колибите ни, когато чуят там нашия вик от гората! Но в този вик ще прозвучи скръб и когато го разберат, всички ще се натъжат. Ще има един вик за скалпиране, но само един. Ние взехме косите на Водния плъх; неговото тяло е при рибите. Сега Ловецът трябва да каже дали на нашата върлина ще виси втори скалп. Две колиби са празни; при всяка врата трябва да има по един скалп — от жив или мъртвец.
— Тогава вземи го от мъртвец, хурон — отвърна пленникът твърдо и без всякакво самохвалство. — Смятам, че моят час е настъпил, а което трябва, ще стане. Щом е нужно да ме мъчите, ще се постарая да понеса страданията, както подобава, макар че никой не може да каже доколко ще устои на болки, когато още не ги е изпитал.
— Бледоликото псе почва да свива опашка между краката си! — извика един млад и бъбрив хурон, наречен Червената врана — прякор, който французите му бяха дали поради това, че вдигаше шум, когато не трябва, и вечно обичаше да слуша собствения си глас. — Бледоликият не е воин; убил е Риса откъм гърба, когато той не е видял блясъка на пушката му. И сега вече грухти като прасе. Когато жените на хуроните започнат да го измъчват, той ще мяучи като малко диво котенце! Той е делауерска жена, облечена в дрехи на англичанин!
— Приказвай си, млади човече, приказвай си — отвърна невъзмутимо Ловецът. — Ти не можеш иначе, затова няма да ти обърна внимание. Думите могат да огорчат жените, но едва ли ще изострят повече ножовете, нито пък ще разпалят огъня или ще направят пушките по-точни.
Намеси се Разцепеният дъб, който смъмри Червената врана за думите му и заповяда на неколцина воини да вържат пленника. Сториха това не защото се страхуваха, че младият човек може да избяга или пък защото нямаше да издържи мъченията със свободни крайници, а с хитрото намерение да го накарат да почувства своята безпомощност и малко по малко да разколебаят решението му, като постепенно го обезсилват, а Ловецът не се възпротиви. Той остави доброволно, да не кажем бодро, да бъдат вързани ръцете и краката му с ликото; по заповед на вожда това беше сторено тъй, че да му причини колкото може по-малка болка. Тези нареждания обаче бяха тайни и дадени с надеждата, че в крайна сметка пленникът ще се спаси без сериозни телесни повреди, като се съгласи да вземе Сумак за жена.
Щом тялото на Ловеца беше овързано достатъчно с лико, за да създаде истинско впечатление на безпомощност, пренесоха го до едно младо дърво и го вързаха за него така, че не можеше нито да се движи, нито да падне. Ръцете му бяха пристегнати до бедрата и около тялото му бе омотано толкова лико, че превърна пленника почти в едно цяло с дървото. След това свалиха шапката му и, полуподпрян на краката си, подупридържан от ремъците той бе оставен да посрещне по възможния най-мъжествен начин онова, което трябваше да последва.
Преди да се премине към крайности, Разцепеният дъб искаше да изпита непоколебимостта на своя пленник, като поднови опита за компромисно решение. Имаше само един начин да се постигне тая цел, тъй като Сумак трябваше да се откаже сама от правото си на отмъщение. Затова бе извикана да се погрижи за собствените си интереси, в което се смяташе, че не може да я замести никой.