Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
И наистина дулата на пушките бяха отдръпнати само дотолкова от лицето на Ловеца, че то да не пострада от искрите при възпламеняването на барута, а смелите му очи гледаха право в цевите на оръжията, сякаш в очакване на съдбоносния пратеник, който щеше да излезе от всяка от тях.
Лукавите хурони знаеха много добре това и рядко някой от тях вдигаше оръжието си, без преди това да го насочи към челото на пленника с надежда, че при това смелостта му ще го напусне и цялата група ще тържествува, виждайки как жертвата й трепери от страх при тая изобретателна жестокост.
Но независимо от това всеки от участниците внимаваше да не рани измъчвания, тъй като позорът да го засегнат преждевременно беше по-малък само от пълното пропускане на целта.
Изстрел след изстрел се разнасяше и всички куршуми се забиваха непосредствено до главата на Ловеца, без да я докоснат. И все пак никой не можа да забележи и най-лекото трепване на мускул у пленника или поне присвиване на очите му. Тази непоколебима решителност, която дотолкова надминаваше всичко видяно друг път от присъстващите, се дължеше на три съвършено прости причини.
Първата беше примирение със съдбата, съчетано с естествена твърдост на характера, защото нашият герой беше свикнал с мисълта, че трябва да умре, и предпочиташе този начин пред всеки друг; втората беше, че той познаваше много добре това оръжие и навикът го освобождаваше от целия ужас, който обикновено е свързан чисто и просто с формата на заплахата; и третата причина беше извънредно голямата опитност, придобита от практиката, благодарение на която измъчваният пленник можеше да установи с точност до милиметри мястото, където щеше да се забие куршумът — той пресмяташе това, като следеше положението на цевите на оръжията. И тия преценки на Ловеца бяха толкова точни, че най-после чувството му за гордост взе връх над неговото примирение. След като петима или шестима души бяха изпразнили пушките си в дървото, той не можа да се сдържи да не изрази презрението си към липсата на сръчни ръце и сигурно око у тях.
— Вие може да наричате това стрелба, мингоси! — възкликна той. — Но нашите делауерски жени, а и холандските девойки, които съм виждал в Мохоук, могат да надминат и най-големите ви постижения. Развържете ръцете ми, дайте ми пушка и аз ще прикова и най-тънкия боен кичур в групата ви на което дърво пожелаете, и то от сто метра, па дори и от двеста, стига целта да се вижда — с деветнадесет от двадесет изстрела. Или ако щете, с двадесет от двадесет изстрела, стига пушката да е добра и точна.
Сдържан заплашителен, ропот последва тази предизвикателна подигравка. Ярост обзе воините, докато слушаха този укор, и то от човек, който дотолкова презираше заплахите им, че дори не мигваше, когато пушките гърмяха почти до лицето му.
Разцепеният дъб забеляза, че моментът беше критичен. И понеже все още се надяваше да спечели този тъй известен ловец за племето си, благоразумният стар вожд се намеси навреме, за да предотврати незабавното прибягване към ония мъчения, които неминуемо щяха да причинят смъртта чрез крайни телесни страдания, ако не по някакъв друг начин.
Ето защо, като пристъпи сред своите разярени воини, той се обърна към тях с обичайната си лукава логика и убедителност и изведнъж прекрати заплашителното раздвижване, което беше започнало.
— Виждам каква е работата — каза той. — Ние постъпихме като бледоликите, които нощем залостват вратите си от стрих пред червените хора. Те слагат толкова много резета, че пожарът пламва и ги изгаря, преди да успеят да излязат навън. Ние вързахме здраво Ловеца. Въжетата пречат на крайниците му да треперят и на очите му — да се затворят. Развържете го! Нека да видим от какво е направено тялото му.
Често се случва срещнем ли пречки при изпълнението на нещо много желано, да приемем на драго сърце всеки способ, колкото и невероятен да изглежда успехът му, и да го предпочетем, вместо да се откажем изцяло от плановете си. Така беше и с хуроните. Предложението на вожда бе одобрено веднага. И няколко чифта ръце незабавно се заловиха за работа, като прерязаха и свалиха въжетата от лико от тялото на нашия герой. След половин минута Ловецът беше отново така свободен, както преди един час, когато беше започнал бягството си по склона на планината. Трябваше му съвсем малко време, за да възстанови движението на крайниците си, защото силно стегнатите въжета бяха спрели кръвообращението.