Ловецът на елени

В такива случаи диваците обикновено подлагаха на най-сурови изпитания нервите на жертвите си. От друга страна, у индианците се смяташе за въпрос на чест пленникът да не проявява страх и да не показва външно, че изпитва болки; той трябваше сам да предизвиква враговете си към такива насилнически действия, които да причинят по-скоро смъртта му. Известни бяха множество случаи, когато мъчените бяха съкратили значително страданията си, подхвърляйки на своите мъчители подигравателни упреци и хули, щом видеха, че тялото им отстъпва пред болките и страданията, причинени от адската изобретателност, която с положителност надминаваше всички жестоки способи при религиозните гонения. Ловецът обаче мъжествено бе решил, че като бял не бива да използва дори и това средство и по-добре да понесе всички страдания, отколкото да опозори цвета на кожата си.

Щом разбраха, че им се позволява да започнат, неколцина от най-дръзките и нетърпеливите млади мъже се намериха на арената, с томахавки в ръце. Там те се приготвиха за хвърляне на опасните си оръжия, като имаха за цел да улучат дървото колкото може по-близо до главата на жертвата, но без да засегнат самия пленник. Опитът бе толкова рискован, че вождовете разрешиха да вземат участие в него само онези, които бяха известни като добри майстори с това оръжие, защото преждевременната смърт на пленника би осуетила очакваното забавление. Рядко пленникът оставаше напълно невредим от подобни изпитания, дори когато действаха и най-сигурните ръце. И често се случваше да последва смърт, без ударът да е бил предумишлен. В случая с нашия герой Разцепеният дъб и по-старите воини се опасяваха, че съдбата на Пантерата би могла да се използва от някои разярени воини като причина да се убие пленникът, и при това по същия начин и със същото оръжие, от което беше паднал този хурон. И точно това обстоятелство правеше изпитанието с томахавките двойно по-критично за Ловеца.