Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Видях и съжалявам, че стана тъй, Ловецо, защото се надявах, че ти не ще отвърнеш на удара с удар, а на злото — с добро.
— Ах, Хети, това може да се очаква от мисионерите, но би направило несигурен живота в горите. Пантерата жадуваше за моята кръв и беше достатъчно глупав да хвърли в ръцете ми оръжие точно в онзи миг, когато искаше да ме убие. Да не вдигна ръка за самоотбрана би било неестествено и в противоречие с моя опит и навиците ми.
— Ловецо, смяташ ли да се ожениш за Сумак сега, когато тя няма нито съпруг, нито брат да я хранят?
— Нима твоите схващания за брака са такива, Хети? Трябва ли младите мъже да се женят за стари жени и белите за червенокожи? Това е против разума и природата и сама ще го разбереш, ако помислиш малко.
— Винаги съм чувала мама да казва — отвърна Хети, като извърна лице по-скоро инстинктивно, — че хората не бива да се женят, докато не се обикнат повече от брат и сестра и мисля, че точно това искаш да кажеш и ти сега. Сумак е стара, а ти си млад.
— Според мен смъртта е нещо по-естествено и приемливо, отколкото женитбата с тази жена. Кажи ми, Хети, какво е станало с всички хурони и защо те оставиха тук, на полуострова, като че ли и ти си пленничка?
— Аз не съм пленничка, Ловецо, и мога да ида навсякъде, където поискам. Никой не смее да ме докосне!…
Точно в този миг шумолене на листа и пращене на сухи клони прекъсна разговора и предупреди Ловеца за приближаването на неприятели. Хуроните заобиколиха мястото, приготвено за следващите събития. Сега тяхната бъдеща жертва се намираше в средата на кръга, а въоръжените хурони се пръснаха така между жените и невръстните, че нямаше място, където пленникът да пробие обръча. Но Ловецът и не мислеше вече да бяга, защото последният му опит го бе убедил, че е невъзможно да се изплъзне, преследван по петите от толкова много неприятели. Напротив, цялата му енергия сега бе съсредоточена в това, да посрещне съдбата си със спокойствие, което би направило чест на расата и на мъжеството му — като човек, чужд на страха п на самохвалството.
Когато се появи отново в кръга, Разцепеният дъб зае предишното си най-почетно място. Неколцина от старите воини застанаха около него. Но сега вече, когато братът на Сумак беше убит, той нямаше опасен съперник по влияние и авторитет. Добре известно е, че макар първите колонисти, донесли в това полукълбо понятията и възгледите на своите страни, често да наричаха най-почитаните мъже на тия тъй близки до първобитното състояние народи с гордите титли крале и князе, политическото устройство на северноамериканските племена нямаше почти никакъв монархически или деспотичен характер. Наистина властта у тях се унаследяваше, но имаме всички основания да смятаме, че това се дължеше по-скоро на наследствени и на придобити качества, отколкото на някакво наследствено право. А Разцепеният дъб нямаше дори и такива претенции, защото престижът му се градеше единствено на големите му дарби, на острия му ум и, както е казал Бейкън за всички забележителни държавници, „на съчетанието между блестящите и незначителните качества“ — истина, която обяснява жизнения път на самия голям английски мислител.
И в цивилизования, и в дивия свят след оръжието „дар слово“ е първото качество, което води до всеобща почит и Разцепеният дъб бе успял, както са успявали мнозина преди него, чрез словесното претворяване на измамата в нещо приемливо за слушателите, както и чрез повтаряне на дълбоки заучени истини и най-сетне чрез силата на логиката си. Във всеки случай той имаше влияние и можеше да се каже, заслужено. Като доста хора, които се подчиняват по-охотно на разума, отколкото на чувствата хуронът не се отдаваше на жестоките страсти, присъщи на неговата раса; при всички случаи на мъчение или мъст, които се бяха появявали в племето му, откак беше станал главатар, обикновено беше настоявал за милост.
При сегашния случай, въпреки че предизвикателството беше голямо, той също не искаше да се стига до крайности. Ала не беше по силите на ума му да намери начин, за да избегне подобна възможност. Сумак не тъжеше толкова за смъртта на съпруга и на брата си, колкото за това, че я бяха пренебрегнали, и малко вероятно беше тази жена да прости на човек, тъй недвусмислено предпочел смъртта пред прегръдките й. А без нейната прошка почти нямаше надежда племето да се съгласи да понесе безвъзмездно своите загуби. Ето защо дори и на самия Разцепен дъб, толкова склонен към милост, съдбата на нашия герой изглеждаше почти безвъзвратно решена.