Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Така — започва Хенри, след като си поема дълбоко дъх, докато двамата тръгват нагоре по стълбите. — Как се казваш?
— Каролайн, сър — отвръща тя. — Внимавайте къде стъпвате, сър. По тези дъски стърчат пирони, та е опасно.
Двата шилинга осигуряват на Хенри двайсет минути. Каролайн седи на крайчеца на леглото си. Обещала е тържествено на Хенри да не си прави лоши шеги. Хенри стои прав, опрял се на отворения прозорец. Почти не поглежда към Каролайн, докато задава въпросите си; като че ли се обръща към почернелите от сажди покриви или към задръстената от боклуци Чърч Лейн. От време на време се обръща към нея по за половин секунда, и тя му се усмихва. Той отвръща на усмивката й от учтивост. Тя си мисли, че усмивката му е неочаквано мила. Той си мисли, че леглото й прилича на ясли, застлани с парцали.
През тези двайсет минути Хенри научава доста неща за различните видове проститутки, както и за населяваните от тях райони. Каролайн е „уличница“ — живее под наем в стая, за чието ползване тя (или за предпочитане клиентът) плаща при всяко влизане. Тя го уверява, че жалкият и мрачен вид на тази къща се дължи единствено на „стиснатостта“ на съдържателката, госпожа Лийк, и че имало други подобни къщи, чиито собственици ги поддържали „съвсем прилично“. Дори самата тя знаела за една такава къща, чиято собственица била майка на едно от момичетата, които предлагали услугите си там. Къщата била „като същински дворец, сър“ — въпреки че Каролайн никога не е стъпвала там, а така погледнато, не е стъпвала и в дворец; но тя е убедена, че това е така, защото същата жена навремето държала заведения на Чърч Лейн, само през три входа оттук — там сега живеели лоши хора, но когато госпожа Кастауей държала къщата, тя била толкова чиста, че можело да се храниш направо от пода. А дъщеря й вече била станала държанка на някакъв богаташ, но дори когато живеела тук, била като принцеса — не че Каролайн някога е виждала истинска принцеса, но пък е виждала картинки, и това момиче, Шугър изглеждало като принцесите от картинките. Така че, сам виждате какво може да се направи, когато хората проявяват интерес към работата си. Да вземем например спалнята на Каролайн — тя сама знае, че няма причини да се гордее с нея. „Ама ако вие бяхте на мойто място, сър, да работите тук, а долу да се разпорежда онзи, и цялата къща да мирише толкова лошо, ще ви се иска ли да лъскате таблите на леглото и да сложите някъде ваза с букетче цветя? Не ми се вярва“.
Хенри продължава да разпитва за публичните домове, и научава от нея, че те са „най-различни“. Някои са „като затвор, сър, същински затвор“, където разни грубияни и дърти вещици тормозят момичетата, „държат ги полуголи и полугладни“. Други пък са собственост на „важни хора“ и момичетата „се надигат от леглата само ако ги търсят крале и епископи“ — на Хенри му се налага да обмисли по-сериозно последното изявление. Едно нещо му става ясно; точните разделения, съществуващи в книгите, нямат кой знае каква стойност в действителния свят. При публичните домове явно също съществува йерархия, но те не се делят на категории, по-скоро всеки е различен, различна е и всяка отделна проститутка, и подвижността, с която преминават от една в друга категория, е удивителна.
Той научава доста неща и за Каролайн през откупените за два шилинга двайсет минути. За негов ужас тя говори за своята изгубена добродетел единствено с презрение. Добродетелта не може да ти плати наема, казва тя с насмешка; ако хората, които държат толкова на добродетелта на една жена, са готови да я подслонят, хранят и обличат, вместо просто да наблюдават мъчителните й усилия за оцеляване, тя сигурно би съхранила добродетелта си доста по-дълго време.
Ами Раят? Какво е мнението на Каролайн за царството небесно? Е, тя знае отлично, че няма да се озове там, но пък не вярва да отиде и в Ада, който е „само за истински лоши хора“. За Господ и за Иисус Христос няма мнение, но за сатаната смята, че „върши работа“, когато трябва да бъдат наказани „лошите“, и искрено се надява, че лошите хора, с които се е сблъсквала самата тя, и най-вече собственикът на една шивашка работилница, ще бъдат подложени на страшни мъчения след смъртта си. Но от друга страна, Каролайн подозира, че пак ще успеят да се измъкнат по някакъв начин.
— Мислила ли си някога да се върнеш у дома? — пита Хенри, защото, уморена от много говорене, тя отново забравя да прикрива северняшкия си акцент.