Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Да — казва Уилям и повежда мъничката си женица към изхода, покрай навъртащата се наоколо жена с евтино чадърче. — Оттук.
И тъй, Ракъмови повикват файтон, Шугър наема друг. Толкова често всичко свършва така, че вече се е превърнало почти в ежедневие — семейство Ракъм си тръгва от едно или друго светско събитие, и се упътва към „дома“, а в сенките зад тях Шугър се отправя забързано към собственото си жилище на Прайъри Клоуз, залагайки на надеждата, че тъкмо тази вечер Уилям ще реши да се отбие при нея. Не може вечно да върви на двайсет стъпки зад него или да кръстосва край градината на къщата му; понякога трябва да бъде и там, където се очаква да бъде, готова да го посрещне.
Досега инстинктивните й пориви кога да се занимава със следене и кога да се насочи незабавно към Прайъри Клоуз не са се оказали безпогрешни. През изминалите три седмици Уилям дойде при нея само два пъти. Единия път я изненада — тя току-що беше влязла и миришеше на цигарен дим от същия театър, който бе посетил и той. (След миг колебание тя реши, че честността е най-добрата политика, и успя да го накара да се чуди по силата на какво съвпадение и двамата са гледали една и съща пиеса. Това се превърна в повод за много приятен разговор, а после, в леглото, Уилям бе доста по-страстен от обичайното за него). Втория път, когато Шугър се прибра, завари на пода в приемната ръкописна бележка:
(Дни наред тя обмисляше това наивно стихче, подлагаше го на подробен литературен анализ, опитваше се да разбере истинските чувства, подтикнали автора да го напише).
Сега, завръщайки се от конните състезания, Шугър влиза в неосветеното любовно гнездо, и в ушите й незабавно нахлува дразнещата тишина, която й дава възможност да чуе собственото си дишане. Боли я глава; тя дръпва рязко от главата си грозната шапка, изважда гребените от косата си и плъзва пръсти през нея. Косата е била опъната толкова жестоко на среден път, че сега скалпът я боли, когато се опитва да я отпусне. Нежната кожа зад ушите й е раздразнена от стеклата се там пот. Когато хвърля поглед към огледалото в антрето, забелязва, че лицето й е посивяло от уличната мръсотия.
Докато ваната се пълни, Шугър се опитва да намери нещо за ядене. Не е яла нищо цял ден — само една ябълка сутринта, и кифлата, която успя да изгълта във файтона, на път към Сандаун Парк, и една хапка наденица на хиподрума. Горещата наденица, която си купи от някаква сергия, се оказа грешка — приличаше досущ на любимите й наденици от времето, когато живееше на Чърч Лейн; тогава господин Бинг, продавачът на наденички, минаваше с количката си от врата на врата, те двете с Каролайн скачаха от леглата и бързаха да си купят най-дебелите, най-мазните, най-препечените в целия казан. Но на вкус тази наденица изобщо не се покриваше със спомена й за наденичките на господин Бинг; имаше вкус на свинска карантия, пържена в гранясала мазнина. Кой би могъл да яде такъв боклук? Тя изплю хапката, а после й се повдигаше в продължение на часове.
А сега е гладна. Умира от глад! А в този проклет апартамент никога не се намира нищо за ядене! Всички стаи миришат леко на лавандулов сапун, а жилището трябва да мирише на храна, на вино и на любов. (Шугър е толкова раздразнена, че нищо не може да я успокои — освен ако по чудо не види Уилям, заспал след едно хубаво чукане в леглото й, докато тя поглъща големи хапки сочно печено пиле. Откъде би се появило това пиле… е, щом Уилям може да нареди да докарат и засадят половин дузина японски дюли в градината му, какво остава да осигури появата на едно печено пиле в апартамента в Мерилебоун?).
На писалището в кабинета — там, където романът й вече изобщо не се появява, има парче хляб, голямо колкото юмрук. Толкова е останало от самуна, който си купи в петък, когато се връщаше от „Кристъл Палас“. Уличната продавачка присви очи и изгледа изненадано Шугър, защото обичайната й клиентела се състоеше от бедняци. Не й се бе случвало пред сергията й да застане дама с дълга кожена наметка.
Ваната вече е пълна. Шугър дъвче изсъхналия хляб — между другото, формата му е доста странна; дали не са го гризали мишки? По-добре да не се занимава с такива мисли. Тя преглъща с усилие хапките. Това ли е животът в лукс и изобилие, към който се бе издигнала в представите си, когато напусна госпожа Кастауей? И какво точно грачеше Уилям, когато се въртеше около уличния фенер? „Далеч от такива като вас!“ — така бе казал… „Никой друг няма да я докосне вече!“ — защо тогава не дойде да я докосне той, по дяволите? Нима трофеят, който извоюва, вече му е омръзнал? Ами онази проклета бележка? „Избързах ли, не зная, ти ли закъсня?“ Какво е искал да каже?