Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Шугър ляга във ваната. Както обикновено, остава прекалено дълго в нея, упреква се, но се отпуска все по-дълбоко под сапунената пяна, опитва се да не се движи, за да не размества пластовете в изстиналата вече вода. Когато излиза от ваната, вече е много късно, а докато изсуши косата си, минава полунощ. Тя седи върху безукорно опънатите завивки на огромното си легло, чиста и ароматна, облечена в снежнобяла нощница.
„Хайде, свиня такава“, мисли Шугър. „Ела да ме спасиш“.
Седемнайсет
Красивият и благороден Хенри Ракъм, който навремето бе предопределен да стане „Онзи Ракъм, собственикът на парфюмериите“, а сега е само братът на тази видна личност, стои сам насред осеяната с кучешки лайна улица, в намокреното си от дъжда палто, и чака проститутка.
Не, случаят не е толкова тежък, колкото изглежда на пръв поглед — той чака една определена проститутка.
Не, не, пак не разбирате! Той се надява да поговори отново с жената, която срещна тук преди известно време, за да… за да доведе разговора им до по-подходящ завършек. Или, за да си послужим с думите на госпожа Фокс, да поправи стореното, защото тогава се е държал като магаре.
След като обмисли сериозно случилото се, той реши, че грешката, а респективно и грехът му, не е в това, че заговори жената. Не, грехът дойде по-късно. Всичко вървеше толкова добре до момента, когато вниманието му бе отвлечено под въздействието на плътско любопитство, и после, предизвикана от неговата болезнена похотливост, тя вдигна полите си… е, останалото е запечатано завинаги в паметта му, като триъгълна стигма в мозъчната му тъкан. Но той бе не по-малко виновен от нея, а освен това остава и въпросът какво да се прави оттук нататък! Душата й е в опасност, и ако тя бъде изоставена в обществото на злонамерени мъже, ако почтените християни й обърнат гръб, това би означавало оскверняване на Христовото учение.
Затова и Хенри стои сега насред Чърч Лейн в Сейнт Джайлс. Вече е успял да раздаде съдържанието на кошницата с храна на уличните хлапета (наистина гладни хлапета — или поне той се стреми да се убеди в това), успял е и няколко пъти да нагази в мръсотията. Отхвърли предложението на един хилав мъж, който приличаше в лицето на пор, да му почисти обувките. Вместо това клекна насред улицата и сам свърши тази работа; опитвайки се, докато чистеше, да въвлече подобния на пор мъж в разговор на религиозни теми. (Но не успя; човекът изсумтя удивено и му обърна гръб). Няколко души вече му подвикнаха „Ей, преподобни!“, но се скриваха с кикот в тъмните входове или зад прозорците веднага, щом той се обърнеше. Засега обаче никой не се е опитал да го нападне или да го обере. Той може да се опре дори на нещо толкова дребно по своя път към призванието си.
И тъй, Хенри чака на ъгъла на Чърч Лейн и Артър Стрийт. Дъждът е спрял, слънцето напича, а той се взира с присвити очи в минувачите. За сравнително краткото време, откакто е тук, са го заговорили четири проститутки — или по-скоро четири жени, които той счита за проститутки. Предложиха му съответно: китки кресон, да го упътят, сенчесто местенце, където да си почине, и „най-облекчаващата прегръдка в цял Лондон“. На което той отговори респективно: „Не, благодаря“, „Не, благодаря“, „Не, благодаря“ и „Не, благодаря, Бог да ти е на помощ“. Хенри чака жената в кафеникавата рокля. Едва след като изкупи прегрешението си към нея, може да се заеме с останалите.
Най-сетне се появява и тя, но изглежда толкова различна, че ако сърцевидното й личице не се бе запечатало така ясно в съзнанието й, той би и оставил да го подмине. Дори сега той се привежда напред и се взира в нея, за да се убеди, че става дума за едно и също лице. Разбирате ли, работата е там, че тя е облечена по друг начин, и този феномен го смущава, защото в мислите му тя вече се е превърнала в символичен образ с точно определен външен вид, като картина, окачена в църква. Тъй или иначе, ако изключим протритата синя рокля и розовия шал, това е тя, идва към него, пристъпвайки внимателно по мръсната улица, както преди. Хенри прочиства гърлото си.
Жената (да, не би могъл да не разпознае това симпатично вирнато носле!) не го забелязва или се преструва, че него забелязва — поне до мига, когато е толкова близо до него, че почти го докосва. Но тогава тя накланя глава встрани, удостоява го с поглед, и се усмихва широко.