Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Беше притиснала лице в гърдите му, за да се скрие от другото, което не искаше да вижда.
— Не мога да повярвам. Не мога да живея в свят, населен с такива неща. Моля те…
— Утре ще си повтаряш, че си видяла просто маскирани хора или че зрението те е подвело, или че просто си ги сънувала, но аз искам да запомниш това, Че. Трябва да помниш, че си видяла нещо истинско, което не можеш да отхвърлиш с помощта на логично обяснение.
Най-накрая Че събра смелост да срещне погледа му.
— Но защо?
— Защото това е моят свят, Че, и аз искам да го видиш, да признаеш съществуването му. Моят народ е народ на полумрака, на Вещото време преди да се появят вашите механизми и лостове. Не сме каквито сме били, преживели сме провали и броят ни е намалял драматично, но все още ни е останала някаква сила. Ние сме пазителите на малкото тайни, които светът е съумял да опази.
— И искаш от мен да…
— Бих искал да споделя света си с теб, стига съзнанието ти да се отвори за него. Стига поне веднъж да разкъсаш воала на съмнението, който заслепява всички от твоята раса. Аз може и да мразя машините, но поне признавам, че съществуват. Че, моля те да погледнеш. Моля те.
Молеше я, наистина я молеше, и това реши нещата. Вместо да я принуди, той беше готов да се подчини на нейната воля.
И впила до болка пръсти в гърдите на Ахеос, Че погледна над рамото му. Очите й различиха ръбатите силуети сред дърветата. Сега те говореха на Тисамон. Само на него, защото гласът беше тих повей, в който Че не различаваше думи. Очертанията им също бяха размити, местеха се, сливаха се с дърветата и помежду си. Че се разтресе под натиска на собственото си съзнание, което — с изключение на една непокорна частица — й крещеше да отклони поглед.
Застави се да гледа. Черпейки сила от нежната прегръдка на Ахеос, скрила се зад него като зад щит, тя застави очите си да погледнат, да видят, да възприемат грозното лице на Даракионския лес. Страшни, измъчени призраци, разпънати до откат върху рамката на историята. Ако не бяха заети с живия си сънародник, погледът им щеше да я обезкости за секунда. Сега обаче пред очите й се разкри оголената душа на Тисамоновия народ, изтръгната и провесена във въздуха като паяжини и дим. Всички те бяха високи, горди и корави… също изгубени и тъжни.
— Кой им е причинил това? — прошепна Че, защото болката, събрана в тези разкривени създания, беше безкрайна като силата им.
Гласът на Ахеос беше много тих и много сериозен.
— Вие — каза той. — А след вас и ние. — Повече не пожела да обясни.
34.
Осоидите бяха дошли в Хелерон. Отначало Стенуолд реши, че градът е под обсада, защото от изток се виждаха само палатките на имперските войници, раираните в черно и жълто флагове и бронирани автовозила. Един ортоптер в имперски цветове тъкмо се спускаше безшумно, разперил криле да улови въздушните течения.
Продължиха предпазливо към града, заобикаляйки откъм юг, и скоро стана ясно, че ситуацията е друга.
Извън Хелерон наистина имаше голям имперски лагер — с войници, машини и прочие, но самият град не изглеждаше променен ни най-малко. През входовете и изходите му все така се нижеха търговски кервани, пътищата гъмжаха от хора, с други думи — хелеронските ковачници за пари работеха под пълна пара както винаги. Все същите палаткови сборища на търговци, чуждестранни купувачи, амбулантни и робски пазарища заемаха свободното от нашествениците пространство и явно никой не се интересуваше, че две хиляди вражески войници са разпънали палатките си пред портите на град без крепостни стени.
— Предали са се — процеди горчиво Ахеос. — Захвърлили са оръжията още при вида на имперската войска.
— Не мисля — възрази Стенуолд. — Това не е окупиран град. Вижте, хората се движат свободно, няма стражи, пропускателни пунктове, милиция. Нищо по-различно от Хелерон такъв, какъвто го познаваме.
— Две хиляди осоиди не са дошли тук само да разгледат забележителностите или да идат на театър — каза Тиниса.
— Скоро ще узнаем отговорите — реши Стенуолд. — Трябва да се срещнем със Скуто.
Странно беше усещането да се върнат в град, белязан с толкова ярки спомени. Битки след битки за Тиниса и Тото, предателство и плен за Че. За Тисамон градът сигурно символизираше безбройните дуели по поръчка, годините, прекарани в безсмислено упражняване на уменията му. Ахеос вдигна качулката на главата си и скри ръце под плаща. В Хелерон имаше доста молецородни, но към тях се отнасяха с презрение.