Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Бяха толкова далеч от земята, че от Хелерон се виждаха само червените светлинки на леярните му, и толкова далеч от планината, че склоновете й тънеха в мрак. Над тях имаше само звезди. Тя, Ахеос и молецът бяха единствените живи същества в света, летяха през студения застинал въздух, все по-високо и по-високо. Че облегна глава на рамото на Ахеос. Беше толкова тихо тук, горе. Крилете на насекомото се движеха безшумно, а полетът им беше тъй плавен, че въздухът почти не помръдваше. Напълно различно от фикса, който беше пилотирала, от гигантското туловище на „Небесен“ и от дрънчащия имперски хелиоптер.
„Колко хубаво би било, ако можех да летя така“ — помисли си Че. Още от най-ранно детство копнееше за нещо такова и ето че сега мечтата й се беше изпълнила най-неочаквано. Нямаше представа откъде идва копнежът й, защото Стенуолд не можеше да лети, Тиниса също. Че често поглеждаше през прозореца на спалнята си към облаците и звездите, следеше със замечтан поглед трескавия полет на мухородните пратеници и тромавия заход на леталата към летището и знаеше, че има нещо, за което винаги ще мечтае, но никога няма да има.
А после планинските склонове влязоха в полезрението й и тя разбра, че пред очите й лежи Тарн.
Представяла си бе ниски къщи, които се катерят по склоновете, или дори пещери, издълбани в скалата. Знаеше, че молецородните са древен народ и че тази планина, превърнала се в тяхно последно убежище, е била и първият им дом. Досега обаче този факт си беше оставал суха академична материя.
Най-ниските склонове, които се виждаха от въздуха, бяха изсечени терасовидно, всяко ниво бе широко по десетина метра и разделено на парцели със селскостопански насаждения, напоявани чрез сложна мрежа от тесни разклоняващи се канали. Тук-там се виждаха барачки и навеси за фермерите, но не това беше Тарн. Тарн се ширеше на по-високите склонове. На площ с височина повече от сто метра планинската снага беше превърната в град.
Следващата им среща беше в затъмнената задна стаичка на евтин хан с бръмбаророден съдържател, където гостите трябваше сами да си осигурят лампи, ако държат да им е светло. Талрик не държеше. Нямаше никакво желание да вижда собственото си лице, ухилено подигравателно в сумрака.
Макар единствената светлина да идваше от звездното небе зад тесните прозорци, Сцилис лесно си намери стол, но пък паякородните имаха силно зрение. Талрик го чу как си налива вино и отпива.
— Някакъв напредък? — попита нетърпеливо той.
Сцилис преглътна и изсумтя разочаровано.
— Долнопробна реколта, ужасна. Предвид оскъдните ми средства напоследък щях да те помоля да намериш нещо по-добро, но вкусът на твоите хора за вино е направо отвратителен.
Талрик изсъска през зъби.
— Времето изтича, Сцилис.
— Знам, майоре, но нямай грижа, положението е под контрол. Знам всичко за разделената групичка на Стенуолд. С това лице съм като негова сянка.
— Мислех, че ще продължиш с тях в ролята на Кенисе.
— Реших, че няма да е убедително, а в моето положение и най-малкото съмнение би било фатално. Затова намерих нещо по-добро — идеалната възможност, която сама ми се предложи като на тепсия. Горките, толкова бързаха, че дори не им хрумна да се запитат защо Кенисе си е тръгнала, без да каже и едно довиждане.
— Кой? — Неприятно чувство обзе Талрик, макар че сам не можа да определи точно какво. — Чие… лице носиш сега?
— Тайните са моят живот, майоре. Мислиш ли, че бих ти поверил живота си? Ти би ли ми поверил своя?
— Какво имаш за мен, казвай.
— Ти беше възхитително търпелив през последната година, майоре, подготви операцията си предпазливо и без бързане. А сега си като дете, на което са обещали нова играчка. Добре. Ще ти покажа къде се е окопал агентът на Стенуолд. Събрал е истинско войнство от дребни престъпници, между другото. Добре би било да ги удариш, така мисля аз. С помощта на местни мутри, ако те притеснява как ще изглежда отстрани. Трийсетина опитни биячи би трябвало да свършат работа.
— Трудно ще е да наема трийсет мъже, без да се разчуе.