Империя в черно и златно

А после я събудиха с разтърсване — внимателно разтърсване, но достатъчно да я изстреля от царството на сънищата. Тя заопипва с ръка за меча си и видя, че листът, ако изобщо е бил там, вече го няма.

— Какво? Талрик ли? — изломоти тя, преди да си е спомнила, че вече не е затворник. Не бяха в подземията на двореца, а в сянката на Даракионския лес, светлините на Аста се провиждаха южно от тях, а едва снощи Салма беше тръгнал към Тарк по следите на имперската армия и в компанията на Скрил.

Зрението й най-сетне се разбуди и нощта просветля. Ахеос беше коленичил до нея с ръка на рамото й.

— Какво? Мой ред ли е да стоя на пост?

— Не, сестра ти още е будна — отвърна той и това я трогна, защото с Тиниса очевидно не бяха сестри.

Че се надигна и хвърли поглед наоколо си.

— Тогава какво? — Тиниса наистина седеше с изправен гръб на една могилка близо до първите дървета на Даракион. Без Изкуството си Че никога не би я видяла.

— Трябва да те заведа на едно място — прошепна Ахеос.

Тя го изгледа с подозрение.

— Така ли?

— Не мога да кажа къде е, нито какво е, а само, че трябва да го видиш.

— Защото ако знам предварително, няма да дойда с теб, така ли?

— Така — потвърди той без никакво притеснение. — Ще дойдеш ли?

Зад което се криеше истинският въпрос — доколко му вярва тя? Дали в сенките на гората не дебнеше роботърговец или агент на осоидите? И какво всъщност знаеше Че за този мъж със сива кожа, странни вярвания и непроницаеми очи?

Тя разтърка клепачи, стана, наметна се с плаща да прогони нощния хлад, после стегна колана с ножницата на кръста си. Мечът се оплете в краката й като опитомено животинче, което твърде дълго е било далеч от господарката си.

— Ще ти се доверя — реши тя и Ахеос я поведе към дърветата.

Тиниса ги гледаше изпод вежди.

— Че, не си длъжна да ходиш с него, ако не искаш — извика й тя.

— Няма нищо, аз… искам да отида.

— Викай, ако възникне проблем. — В предупреждението на Тиниса сякаш се криеше нещо повече от вероятността Ахеос да си позволи волности или дори имперски отряд да чака в засада. Че свъси вежди и отвори уста да отговори, когато нечия сянка надвисна над нея и я изплаши до смърт.

— Готови ли сте? — попита спокойно Тисамон, сякаш Че не беше изпищяла току-що в ухото му.

— Да — отвърна Ахеос.

— И той ли ще идва? — попита Че и молецородният кимна много сериозно.

— Ще имаме нужда от него. Иначе няма да сме в безопасност. Дори аз.

— Ахеос, какво става?

— Не мога да ти кажа. Не би разбрала, докато не го видиш с очите си.

Дори за нейното подсилено зрение Даракионският лес тънеше в мрак. Зачуди се дали Тисамон, който вървеше напред, различава нещо в тъмнината, а после видя, че е протегнал ръка пред себе си и докосва кората на старите дървета все едно маркира пътя си чрез допир в комбинация с друго сетиво, за което Че можеше само да гадае.