Империя в черно и златно

— Ще призовеш? Пак магия, така ли? — попита тя.

— Ще ми се да кажа „да“ и да си припиша заслугата, но истината е, че става въпрос за обикновен номер.

След като събраха достатъчно материал, Ахеос се зае да го подреди по някакъв свой си специален начин — и да имаше модел или рисунък, Че не успя да го различи, — после запали купчинките суха трева и съчки, докато двамата не се озоваха в центъра на неправилен кръг от малки огньове. Студени тръпки полазиха по гърба на Че — въпреки уверенията му всичко това й приличаше на магия.

А после усети нещо в небето. Наистина го усети, а не го чу, защото нещото не вдигаше шум, но замахът на крилете му беше толкова мощен, че пламъците се разтанцуваха и топлият им дъх я погали. Че посегна към Ахеос и се вкопчи в ръкава му, докато небето над тях почерняваше с очертанията на някакво гигантско крилато създание.

А после нещото се снижи и очите й го уловиха в цялото му бледно величие. Беше си молец, ни повече, ни по-малко, и когато низходящата спирала на полета му смали перспективата, Че видя, че мъхнатото му тяло е по-едро от тялото на кон, а размахът на крилете му е великански — всяко колкото шестима мъже, легнали един зад друг на земята. Главата му беше малка, очите бляскаха сред лъскавата козина, а две дълги изящни антени се протягаха напред. Когато кацна, вятърът на крилете му загаси повечето малки огньове на техния кръг.

— Ние, тарнците, не винаги сме в състояние да летим нависоко и надалеко. Понякога ни наляга умора, друг път сме ранени. — При тези думи Ахеос я погледна с усмивка. — Смятах да прибегна до услугите на този приятел, след като се измъкна от конюшните, където ми налетя ти, но после се случиха други неща. — С едно плавно движение, подпомогнато от собствените му криле, Ахеос се метна на гърба на гигантското създание и й протегна ръка да се качи при него.

Че се приближи бавно до молеца, заобикаляйки огромното му крило, сложи предпазливо ръка върху гъстата козина и усети вътрешна топлина, каквато липсваше при повечето видове гигантски насекоми. Хвана ръката на Ахеос и с негова помощ се покачи върху гърба на молеца. Създанието се размърда за миг на шестте си крака, намествайки допълнителната тежест. Седло нямаше, но през устата му бяха прекарани въжета, които Ахеос държеше като конски юзди.

— Трябва да се хванеш здраво — заръча й той, затова Че го прегърна през кръста и притисна колене към мекото туловище на молеца.

Ахеос подаде някакъв сигнал с юздите и с едно-единствено шеметно движение насекомото се изтласка във въздуха, а Че изпита абсолютната увереност, че ще се хлъзне назад, мощното крило ще я запрати нанякъде и след кратък полет тежкото й тяло ще се устреми към земята като камък. Стисна отчаяно Ахеос, толкова силно, че усети твърдите очертания на шевовете, с които самата тя беше затворила раната на хълбока му преди време.

А после ритъмът на полета започна да й се изяснява и опроверга очакванията й. Вместо да пърха трескаво като малките си събратя, гигантът размахваше криле в бавен, почти тържествен ритъм и при всеки замах набираше скорост и височина. Ритъм, търпелив и неуморен, който съживи спомен от детството й — за една разходка с лодка. Беше още съвсем малка тогава, седеше с ококорени очи на пейката, а Стенуолд гребеше с лекота. Че поотпусна хватката си около Ахеос и се огледа.