Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

* Grizzle (англ.) — „сива коса, сива перука“. — Бел. ред.

** Кралското семейство. — Бел. ред.

— Ах, малкият ми Ник, кога най-сетне ще разбереш, че сестра ти просто си придава важност? Призраците не съществуват! Или може би ти виждаш тук такъв?

Ник винаги поклащаше тъжно глава, а леля Гленда се усмихваше победоносно. В деня, в който тя реши никога повече да не ни взема със себе си в „Хародс“, Ник изненадващо смени тактиката си. Мъничък и бузест, какъвто беше — ах, като малко момче бе толкова сладък, и фъфлеше така очарователно! — изпречи се в цял ръст пред нея и извика:

— Лельо Гленда, знаеш ли какво ми каза току-що господин Гризъл? Каза, че ти си злобна, фрубирана* вещица!

* Има се предвид „фрустрирана“, но тъй като Ник е малък, не може да произнесе правилно думата. — Бел. прев.

Разбира се, портиерът никога не би казал такова нещо (той бе прекалено любезен, а и леля Гленда бе прекалено важна клиентка), но майка ми бе споменала нещо подобно предната вечер.

Леля ми бе стиснала здраво устни и хванала Шарлот за ръка, горделиво бе продължила нататък. После вкъщи се разрази грозна разправия между двете с мама, която беше бясна, че е трябвало съвсем сами да се приберем вкъщи, а леля ми правилно бе заключила, че „фрубирана вещица“ е излязло от устата на сестра й, а Ник просто го е повторил. В крайна сметка повече не ни бе позволено да ходим да пазаруваме с леля Гленда. Но думата „фрубиран“ и до днес обичаме да я използваме.

Когато пораснах, престанах да разказвам на всички хора, че виждам разни неща, които те не могат да забележат. Това е най-умното, което може да направи човек, ако не иска да бъде сметнат за луд. Само пред брат ми, сестра ми и Лесли никога не е имало нужда да се преструвам, защото ми вярваха. За мама и пралеля Мади не бях много сигурна, но поне никога не ми се присмиваха. Тъй като от време на време самата ми пралеля я връхлитаха странни видения, явно от личен опит знаеше какво е чувството, когато никой не ти вярва.