Тревожна кръв [bg]

– Спомена, че трябвало да си свали гащите, а не искала, но Гуилерм ѝ казал, че трябва. Предположих...

– И той е бил лекар?

– Да – потвърди Страйк.

Отново настана пауза, този път по-дълга.

– Не знам какво да ви кажа – изрече най-сетне Клеър. – Възможно е да е било медицински преглед, но... много мъже са посещавали този апартамент.

Страйк запази мълчание, като се чудеше правилно ли е разбрал.

– На Гуилерм му е било нужно да се снабдява отнякъде с пари за пиене и дрога – поясни Клеър. – От онова, което Дебора е разкрила пред социалните работници през годините, според нас... е, няма как да го кажа тактично, действал е като неин сутеньор.

– Господи – промърмори, отвратен, Страйк.

– Разбирам ви – каза Клеър. – От нейни откъслечни фрази пред хората, грижили се за нея, заключихме, че Гуилерм е извеждал Самхайн навън, когато тя е била с клиент. Ужасно е. Тя е толкова уязвима. Като се сложи чертата, не ми е мъчно за Гуилерм, че е умрял млад. Но моля ви, не споменавайте нищо от това пред близките на Дебора, ако говорите с тях. Нямам представа колко знаят те, а в настоящото време тя е доволна и спокойна. Няма нужда никой да бъде разстройван.

– Не, разбира се, че не – отвърна Страйк и си припомни думите на Самхайн: „Джо Бренър беше дърт мръсник“.

– Доколко надеждна е според вас паметта на Самхайн?

– Защо, какво ви е казал?

– Няколко неща, споменати от чичо му Тюдор.

– Хора със синдрома на Мартин-Бел имат достатъчно добра дългосрочна памет – съобщи предпазливо Клеър. – Бих казала, че сигурно е по-надежден за неща, казани от чичо му Тюдор, отколкото по много други въпроси.

– Чичо Тюдор явно е имал идея за случилото се с Марго Бамбъро. Включва хора, наречени „Нико и момчетата му“.

– А, да – промълви Клеър. – Знаете ли кой е това?

– Слушам ви.

– В Клъркънуел е живеел стар гангстер, на име Николо Ричи – каза Клеър. – Самхайн обича да приказва за „Нико и момчетата му“. Сякаш са някакви фолклорни герои.

Поговориха още няколко минути, но Клеър нямаше какво интересно да добави.

– Е, много ви благодаря, че се свързахте с мен – каза ѝ Страйк. – Виждам, че и социалните работници също като детективите работят в събота.

– Хората не спират да се нуждаят от помощ през уикенда – посочи тя. – Желая ви успех. Надявам се да откриете какво се е случило с горката лекарка.

Но той разпозна от тона ѝ, колкото и дружелюбен да беше, че това ѝ се струва много малко вероятно.

Главоболието на Страйк се бе свело до тъпо пулсиране, което се засилваше, ако се наведеше или се изправеше твърде рязко. Върна се към методичната си подготовка за пътуването до Корнуол на следващия ден: изпразни хладилника си от бързо развалящи се продукти, приготви сандвичи за пътуването, изслуша новините, които го осведомиха, че този ден трима души са станали жертва на неблагоприятните климатични условия; приготви си сака; погрижи се за имейлите си, пусна съобщение, че е извън офиса, с което пренасочваше потенциалните клиенти към Пат, прегледа графика, за да се увери, че е съобразен с отсъствието му. По време на всички тези задачи надаваше ухо към мобилния си телефон за съобщение от Робин, но нищо не идваше.