Тревожна кръв [bg]

За облекчение на Робин, тримата ѝ гости станаха рано на следващата сутрин, защото искаха да прекарат един пълен ден в Лондон. Всички бяха умълчани след вечерята, която Робин наричаше пред себе си „онзи кошмар“. Опасяваше се от сълзлива молба за прошка от страна на Кортни, която изглеждаше особено потисната, така че изобрази весела енергичност, каквато със сигурност не чувстваше, препоръча евтини заведения за хранене и места за приятно прекарване, преди да изпроводи студентите. Тъй като по график днес трябваше да проведе нощно следене на Елинор Дийн, даде резервен ключ на Джонатан и никак не съжаляваше, че най-вероятно щеше още да е в Стоук Нюингтън, преди студентите да се отправят обратно към Манчестър, защото възнамеряваха да хванат влака в късните часове на неделната сутрин.

Тъй като не желаеше да се озове насаме с Макс, в случай че той пожелаеше да извърши аутопсия на предишната вечер, Робин се самозаточи в стаята си за през целия ден, където продължи да работи на лаптопа си и да се опитва да блокира вълните на гняв срещу Страйк, както и желанието си да ревне. С все сила се стараеше да се съсредоточи върху установяването кой бе живял на „Джерусалем Пасидж“ по времето на изчезването на Марго, но мислите ѝ постоянно се връщаха към съдружника ѝ.

Робин никак не беше изненадана, че той не ѝ се обади, но прок­лета да бъдеше, ако тя първа инициираше контакт. Не би могла да оттегли и една своя дума от онова, което изрече, след като го гледа как повръща до бордюра, защото ѝ беше писнало да бъде приемана за даденост по начини, за които Страйк дори не си даваше сметка.

Но когато следобедът отмина, а дъждът продължаваше да вали зад прозореца ѝ, макар да не бе пила колкото Страйк, започна да усеща притъпено главоболие. Всеки път, щом си припомняше злощастната вечеря и изкрещяното срещу Страйк на улицата, беше изпълвана от равни части страдание и ярост. Искаше ѝ се да може да заплаче, но гърдите ѝ бяха толкова стегнати, че и това не ѝ бе по силите. Гневът ѝ пламваше наново всеки път, като върнеше в ума си атаките на Страйк срещу нейните гости, но после неволно започна да прехвърля в главата си аргументите на Кортни и Кайл. Беше сигурна, че никой от тях не се е сблъсквал с грозната реалност, връхлитала нея, и то не само в мрака под стълбището в общежитието, а по време на работата ѝ при Страйк: пребити жени, изнасилени момичета, смърт. Те не искаха да чуват историите на Страйк, защото бе толкова по-успокояващо да вярваш, че езикът може да промени света. Но нищо от това не смекчаваше чувствата към съдружника ѝ, тъкмо обратното, ядосваше се, че е съгласна с него. Той просто си търсеше някой, когото да нападне, а тя трябваше да плати цената.