Тревожна кръв [bg]

– Защото мирише на храна ли?

Тя се усмихна и отново подуши лентичките.

– Да, мисля, че и аз предпочитам втория. Не е евтин.

– Ще се справя.

И тъй, той отнесе тежкия куб от бяло стъкло, носещ името „Нарсисо“ до касата.

– Да, подарък е – отвърна Страйк, когато бе попитан, и изчака търпеливо да бъде свален етикетът с цената и шишето да бъде увито в хартия и превързано с панделка. Лично той не виждаше смисъла от това, но чувстваше, че дължи на Робин известна церемониалност, и усмивката ѝ, когато пое торбичката от него, му каза, че догадката му е правилна. Сега вървяха обратно през магазина, за да излязат през главния вход, където ги заобикаляха кофи с цветя.

– Е, накъде...? – попита Робин.

– Ще те водя в „Риц“ за шампанско – отвърна Страйк.

– Ти сериозно ли?

– Да. Нали затова съм облякъл костюм.

За миг Робин само го гледаше, после вдигна ръце и го прегърна силно. Заобиколени от букети цветя и двамата си припомниха прегръдката на стълбите на нейния сватбен ден, но този път Робин обърна лице и решително целуна Страйк по бузата, като прилепи устни към наболата брада.

– Благодаря, Страйк. Означава много за мен.

А това, помисли си нейният съдружник, когато двамата се отправиха към „Риц“ в златистото сияние на ранната привечер, наистина си заслужаваше шейсет лири и мъничко усилие...

От подсъзнанието му изникнаха имената Мазанков и Крупов[7] и му отне секунда или две, преди да се сети къде ги е чувал, защо му звучаха корнуолски и защо му бяха хрумнали тъкмо сега. Краищата на устните му потрепнаха, но след като Робин не видя усмивката, не изпита потребност да я обясни.