Тревожна кръв [bg]

Тъмната и непозната улица причини изненада у много пияния Страйк. Валеше го дъжд, блъскаше го силен вятър, а той стоеше, олюляваше се и се чудеше в коя посока е станцията на мет­рото. Обикновено надеждният му усет за ориентация му подсказа да поеме надясно, така че той тръгна нататък и бръкна в джоба си за цигарите, като се остави на сладостното освобождение на напрежението и гнева си, които бе изпитал току-що. Спомените за случилото се му идваха на накъсани фрагменти: гневното зачервено лице на Кайл. Дрънкало. Проклети студенти. Макс се смее на нещо, казано от Страйк. Много храна. Още повече пиене.

Струите дъжд искряха от уличното осветление и замъгляваха зрението на Страйк. Разните предмети наоколо му ту се свиваха, ту се уголемяваха, особено паркираната кола, която ненадейно се изпречи на пътя му, докато се опитваше да върви по права линия. Дебелите му пръсти напразно ровеха из джобовете. Не можеше да си намери цигарите.

Това последно бренди май беше грешка. Още усещаше вкуса му в устата си. Не обичаше бренди, а и беше изпил адски много „Дум Бар“ с Ник в пъба.

Голямо усилие си беше да вървиш срещу този силен вятър. Припламналото му задоволство от живота започваше да помръква, но определено не му се повръщаше дори след всичкото излапано говеждо задушено и огромното парче чийзкейк. Вярно, не му се щеше да мисли за тях, нито за четиресетте цигари, изпушени през последните двайсет и четири часа, а най-малко за брендито, чийто вкус още усещаше.

Без предупреждение стомахът му направи спазъм. Страйк се добра до празнина между две коли, наведе се и повърна също тъй обилно, както бе сторил по Коледа, отново и отново в продължение на няколко минути, докато накрая стоеше приведен с ръце, опрени на коленете, още с позиви за повръщане, но вече без резултат.