Драконите на изчезналата луна [bg]

За да постигне всичко това, Такхизис трябваше да пристъпи в този свят. Контролираше вратата откъм отвъдното, но не можеше да отвори вратата в материалния свят. Затова й трябваше Мина. Беше избрала тъкмо нея и дълго я бе подготвяла за тази задача. Постепенно бе проправяла пътя й, беше се постарала да отстрани всичките й врагове. В този момент Такхизис се намираше на прага на изпълнението на най-съкровената си мечта. И не се страхуваше, че някой може в последния момент да измъкне света изпод пръстите й. Сега тя беше владетелката му. Никой не можеше да се сравнява с нея. Все пак проявяваше известно нетърпение. Нетърпението да започне битката, която да доведе до крайния й триумф.

Така че подканяше Мина да побърза. Убий тези жалки създания, казваше й тя, ако не се махнат от пътя ти, просто ги унищожи.

Водачката грабна един меч и го вдигна високо във въздуха. Вече не виждаше хора, отворени усти, не чувстваше докосващите я пръсти. Живите я обграждаха, дърпаха я, пищяха и се лигавеха, притискаха устни към кожата й.

— Мина! Мина! — крещяха те, а крясъците им се превърнаха в писъци, след което ръцете изчезнаха.

Улицата беше пуста. Чак тогава успя да си даде сметка, че чува ужасения рев на Галдар, че вижда кръвта по меча и ръцете си. Че в краката й лежат окървавените тела, посечени от самата нея.

— Тя ми заповядва да побързам — каза момичето. — А те не искаха да се махнат от пътя ми.

— Вече се махнаха от пътя ти — изрече минотавърът.

Мина сведе очи към телата. Познаваше някои от тях. Ето там лежеше войник, който я бе следвал навсякъде още от обсадата на Санкшън. Войникът бе паднал в локва от собствената си кръв. Мечът й го бе пронизал. Имаше бегъл спомен как мъжът я умолява да го пощади.

Тя прекрачи мъртвите и продължи нататък. Все още стискаше меча, макар да не умееше да използва добре такова оръжие. Държеше го неумело с обляната си в кръв ръка.

— Върви пред мен, Галдар. Разчиствай пътя ми.

— Не зная къде отиваме, Мина. Руините на храма се намират от другата страна на стената и отвъд огнения ров. Как изобщо стигаш дотам?

Тя посочи с меча си.

— Следвай тази улица. Не изпускай външната стена от очи. Точно срещу Храма на Дюъргаст има една кула. От кулата започва тунел, който минава под огнения ров и води право към храма.

Затичаха се с всички сили напред.

— Побързай — настояваше Такхизис.

Мина се подчиняваше.