Драконите на изчезналата луна [bg]

Думата „убиец“ и странният външен вид на елфа накараха Галдар да издигне меча си. Вече се канеше да замахне и да отсече главата на младежа, да го съсече на две, ала момичето го спря.

— Недей — произнесе презрително тя. — Той не представлява заплаха за мен. Не може да ми навреди с каквото и да било. Скверната му кръв само ще опетни тази свещена земя.

— Махай се тогава, измет — рече Галдар, като с нежелание сведе оръжието. — Мина току-що ти подари нов живот. Вземи го и се махай.

— Не и преди да съм казал каквото имам за казване — произнесе сдържано Силваношей. — Съжалявам, Мина. Съжалявам за онова, в което си се превърнала.

— Съжаляваш мен? — Тя го изгледа с насмешка. — Съжалявай себе си. Ти падна в капана на Единия бог, а елфите ще срещнат пълното си унищожение. Най-сетне и окончателно. Хиляди паднаха под моята мощ и хиляди още ще паднат, додето всеки, осмелил да ми се противопостави, не срещне края. Но заради теб, заради твоята слабост народът ти ще остане в миналото. Само че ти съжаляваш мен!

— Да — каза Силваношей. — Не само аз паднах в капана. Ако бях по-силен, навярно щях да успея да те спася, ала нещата не стоят по този начин. Ето за това съжалявам.

Мина се втренчи в елфа, а кехлибарът в очите й започна да се втвърдява около него, сякаш се опитваше да го изстиска.

Силваношей се възправяше непоклатимо. В неговите очи имаше единствено тъга.

Мина му обърна отвратено гръб.

— Вземи и него — подхвърли на Галдар. — Нека стане свидетел на края на всичко, на което държи.

— Позволи ми да го погубя… — започна минотавърът.

— Винаги ли трябва да ми се противопоставяш — попита властно тя, като се обърна разгневено. — Казах, че ще го вземем с нас. Не се бой. Той няма да бъде единственият свидетел. Всички врагове на Единия бог ще бъдат тук, за да станат свидетели на нейния триумф. Включително и ти, Галдар.

Сетне се обърна и премина през вратата, водеща към арената.

Минотавърът усети, че цял е настръхнал. Ръцете му бяха плувнали в пот.

— Бягай — каза рязко на елфа. — Няма да те спра. Хайде, измъквай се от тук.

Силваношей поклати глава.

— Ще остана, както и ти. И двамата сме тук поради една-единствена причина.

Галдар изсумтя. Ето го, стоеше на прага на вратата и водеше спорове, макар много добре да знаеше как ще постъпи. Елфът беше прав. И двамата оставаха поради една причина.

Стисна зъби, прекрачи през вратата и също излезе на арената. Хвърли поглед зад себе си, за да види дали Силваношей ще го последва, и изумено забеляза, че зад него стои друг елф.

„Рогати богове, това място направо гъмжи от остроухи!“ — помисли си минотавърът.