Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Питър бе не толкова сърдит, колкото разочарован.
— Базил, това е безсмислено. Дори и генералът да направи това, което казваш…
Базил се взря право в него, докато продължаваше да говори в комуникатора:
— И след като тези предателски кораби са безпомощни, генерале, бомбардирайте ги с всичко, което имате.
156.
Роб Бриндъл
— Шиз, висим в космоса като трупове! — възкликна ядно Роб, стовари юмрук върху страничната облегалка на командния си стол и викна на офицерите на мостика: — Направете нещо!
— Това е гилотиниращ код, сър — каза навигаторът и продължи раздразнено да блъска по таблото си. — От ЗВС току-що го въведоха.
— Но как е възможно? — попита Естара.
— Блокираща система, вградена във всички големи кораби на ЗВС. Главнокомандващият има кодовете.
— Но нали сега корабите са на Конфедерацията!
— Трябваше да променим кодовете! — изпъшка Роб. — Трябваше да ги изтрием и да въведем нови, когато адмиралът докара корабите си на Оскивъл, но нямаше време.
— Да, голям технически пропуск — обади се Рлинда Кет.
— Нападението на генерал Ланиан ни обърка — каза Роб. — И така и не намерихме време да го направим.
— Е, вече е късно за това — включи се Сарейн. — Какво ще правим?
— Ще говорим с генерал Бриндъл — каза Естара.
Роб поклати глава. Чувстваше се невероятно уморен.
— Можете да изложите всички логически аргументи, които ви хрумнат, но баща ми вярва, че е негов дълг да следва председателя.
Естара стисна устни.
— Аз стоя по-високо от председателя.
— Баща ми не признава легитимността на Конфедерацията като самостоятелно правителство — напомни й Роб.
Естара погледна сестра си.
— Сарейн, ти си посланикът на Терок. Това е титла, която би трябвало да признае.
— А аз съм негов син — каза Роб. — Но това няма да има значение, ако председателят му нареди да ни залови.
Сарейн се изсмя студено.
— Да ни залови ли? Повярвайте ми, съдбата, която ни е подготвил Базил, е доста по-сурова.
Роб отиде до комуникационната станция и се опита да я включи, но без успех.
— Не можем да се свържем с него. Висим тук мъртви и със запушена уста.
Естара се взря в потъмнелия екран, сякаш искаше да го накара да й покаже застрашаващите ги кораби, звездите и планетите. Но екранът си остана празен. Мълчанието бе по-зловещо от всяка заплаха.
Капитан Кет застана до кралицата. Усмихваше се.
— Какво? — попита Естара. — Ако имате някаква идея…
— Този гилотиниращ код може да е блокирал всичките системи на ЗВС, но не може да направи нищо на „Сляпа вяра“ — отвърна Рлинда Кет и погледна Роб. — Площадките ви за кацане си имат резервни системи за ръчно отваряне на вратите, нали? Добре. С БиБоб можем да ви заведем право пред „Голиат“, лично и персонално.
157.
Джес Тамблин
Огнените същества над руините на Миджистра изглеждаха омаломощени, отчаяни, объркани. Докато венталският кораб си пробиваше път сред разпръскващите се огнени кълба, Джес и Ческа видяха през пламъците искрящата битка на земята — магът-император и група илдирийци се сражаваха с обгърнат от огън мъж.
— Руса’х е като нас. — Джес увеличи скоростта. — Трябва да го спрем.
— Не, не е като нас! Фероуите са изгорили душата на човека, който е бил някога — каза Ческа. — Венталите у нас може завинаги да са ни отделили от хората, но вътрешно все още сме тези, които сме били винаги.
Джес поведе кораба-мехур надолу с максимална бързина, като първата тежка дъждовна капка преди началото на порой. Водната сфера докосна земята близо до сражаващите се илдирийци, спука се като балон и венталите, които я съставяха, потекоха по земята. Джес и Ческа се отдръпнаха от пенливата кал в краката си.
Опустошителната топлина бе започнала да омаломощава Джора’х.
— Ти си отрязан от тизма, Руса’х! — изкрещя магът-император. — Няма да позволя на твоите фероуи да се хранят от моите хора.
Повечето огнени същества бяха отлетели и бяха оставили Руса’х сам. Но не и слаб.
Джес и Ческа се приближиха към превъплътения фероуи. Телата им бяха покрити с блестящ слой вода. Руса’х почувства силата им, обърна се и тялото му сякаш се изду. Лицето му показваше борбата, която се водеше вътре в него.
— Това е моята империя!
Като излязъл от контрол горски пожар Руса’х запрати към противниците си горящи ракети, от пръстите му изскочи огън.
Джес пресече пътя на пламъците и ги отклони. Ческа присъедини силата си към неговата. Знаеше, че трябва да угасят тази искра, която разпространяваше опустошителен огън, поглъщаше кораби, градове, планети и хора. Трябваше да овладеят пламъците и да спрат фероуите, преди да изгорят всички светове в Спиралния ръкав.