Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Най-после мога да спася всички!
— Няма да причиняваш повече страдания на хората на Илдира — каза магът-император.
Руса’х изглеждаше натъжен, почти по бащински жалостив.
— Ти отслаби тизма и почти унищожи империята ни. Ще отведа най-силните илдирийци до Извора на светлината и ще ги спася с помощта на моите фероуи.
Джора’х направи крачка напред.
— Да ги спасиш ли?
Горещината бе невероятна, макар че децата на Нира се опитваха да я блокират.
— Като позволяваш на фероуите да изпепеляват цели лагери, пълни с бегълци? — продължи Джора’х. — Да унищожават кораби, пълни с илдирийци, които се опитват да избягат в безопасност? Да превърнат в пепел безчет касти след превземането на Миджистра? Виждам как си се опитал да ги „спасиш“. Това бяха твоите хора, Руса’х! Ти трябваше да ги защитаваш. — Насочи към него обвиняващ пръст. — А сега всички са мъртви!
Въпреки че горящият мъж бе запазил фигурата и ръста си, Джора’х не виждаше в него нищо от своя благ и спокоен брат, от този, който някога се бе наслаждавал на празненствата и на удоволствията на Хирилка. Превърнатият в аватар на огнените същества мъж пред него искаше само да гори.
— Не… Направих го заради тях!
Огнените кълба в небето се приближиха, готови да изпепелят мага-император и да погълнат душепламъка му.
— Фероуите са те покварили, Руса’х.
Осира’х стисна ръката на баща си и той почувства наелектризиращото й докосване, въоръжи се с невидимата сила, която детето извличаше от уникалната си връзка с илдирийския тизм.
Нира стискаше фиданката си, приведена над нея, за да я защити от изгарящата топлина, която проникваше през отслабващия духовен щит. С другата си ръка Осира’х сграбчи ръката на майка си и се свърза чрез нея с фиданката. Изведнъж световната гора също се оказа въвлечена във връзката и я изпълни с разума и силата на верданите.
За да засилят щита си, останалите деца също се включиха в телевръзката на майка си, точно както зеленият жрец Колкер бе намерил начин да обвърже тизма със световната гора. Намериха и докоснаха венталите, фокусирани чрез фиданките и затворени в живите мехури вода, и щитът стана още по-силен.
Язра’х и престолонаследникът Даро’х се обединиха с Осира’х, сестрите и братята й и с Нира и Джора’х в свързания им кръг.
Губернаторът Райдек’х също се присъедини към групата, силен и безстрашен.
— Ще се изправим срещу фероуите и срещу теб, Руса’х! — изкрещя Райдек’х сред оглушителното пращене на пламъците. — Аз съм губернаторът на Хирилка!
— А аз съм истинският маг-император. — Джора’х сякаш стана по-висок, докато посрещаше яростта на превъплътения фероуи. — Илдирийците са мои и ще ги спася аз.
— Грешиш, братко.
По заповед на превъплътения фероуи стотици огнени кълба се спуснаха като море от слънца, сякаш всички звезди в небето избухваха едновременно. И въпреки духовните барикади и безопасността на подсиления тизм, въпреки всички необичайни съюзници, дошли да се сражават в Илдира, магът-император почувства, че гори.
— Няма да се предам!
Но Джора’х чувстваше, че няма да издържи още дълго. Сълзите му се сгорещиха и се превърнаха в пара. Стотици фероуи прииждаха над главите им.
Магът-император се вкопчи в Осира’х и Нира и почувства силата им. И разбра: като от бездънен кладенец в дълбините на духа му, могъщият поток на тизма извираше от самия него. Той направляваше империята, завещана му от баща му и от дълга линия магове-императори преди него. И като център на връзката между членовете на илдирийската раса единствено той можеше да привлече цялата мощ на тизма.
За да разпали създаването на нови фероуи, заблуденият Руса’х бе позволил на огнените същества да превърнат в пепел цели градове, да откраднат душепламъци от Хирилка, Дзелурия, други отломъчни колонии в Хоризонтния куп, септата от бойни лайнери на тал О’нх, та дори и от Добро, където бяха изгорили бившия губернатор Удру’х. Джора’х не можеше да позволи това.
Посегна мисловно и си представи изгубените, всички души, които бе откраднал превъплътеният фероуи — и изиска душепламъците им да бъдат освободени. Въпреки че телата им отдавна се бяха превърнали в пепел, страдащите илдирийци не бяха успели да достигнат Извора на светлината. Руса’х им бе попречил. Но Джора’х щеше да им помогне.
Съзнанието му проникна в душепламъците, затворени във фероуите над главите им, и намери нишките на тизма у всеки илдириец, когото бяха ограбили. Огнените кълба бушуваха и се съпротивляваха, отказаха да освободят пленниците си.