Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Генерале, дадох ви заповед. Открийте огън по кликиския кораб-рояк. Аз ще имам грижата за Питър.
Но преди дреднаутът да успее да даде първия залп, по всички канали като мощна бомбардираща вълна се разнесе съобщение, всепроникващо и нетърпящо възражение като първото кликиско излъчване, което настояваше за присъствието на председателя. Прозвучалият глас беше гръмотевичен. Този път обаче съобщението наистина звучеше като изречено от Дейвлин Лотце — с неговия глас, с неговата личност!
— Председателю Венцеслас, не разбирам оръжието, което използвахте срещу нас, но съм впечатлен. Десетки от моите кошери са обезвредени. Само няколко са функционални. — Последва дълга пауза, по време на която говорителите се изпълниха с някакъв остър подтон, после люпилото продължи: — Много части от моето кошерно съзнание в момента са… извън строя. Но успях да установя контрол над тях.
— Дейвлин, трябва да спреш нашествието на кликисите! — викна Маргарет Коликос. — Единственото люпило иска да унищожи човешката раса.
— А, Маргарет. Много остатъци от кошерите са зашеметени и сега моето съзнание ги контролира всичките. Кликиските части от люпилото са… затворени на сигурно място. — Базил ясно долавяше сухия хумор в отговора му. — Смятам, че това решение ще ти се стори приемливо.
Корабът-рояк започна да оживява, по-зловещ от всякога. Компонентите му се движеха и блещукаха. Доскоро парализираните насекоми се събуждаха.
Дейвлин-люпилото продължи:
— Но ви нямам доверие, господин председател. Чух, че давате нареждане да ни унищожат, докато сме парализирани. Вие представлявате опасност за нас. За жалост трябва да кажа, че оправдахте всичките ми очаквания.
Базил се стресна.
— Не забравяй, че аз устроих клопка на черните роботи. Предадох Сирикс — унищожих ги заради вас!
Дейвлин обаче не се заблуди.
— Щяхте да оставите роботите да влязат в битка с нас, а после, ако някои от тях оцелееха, щяхте да използвате смъртоносната програма, за да ги унищожите — така щяхте да се отървете и от нас, и от тях. Алтруизмът не е в природата ви.
Базил мълчеше. Дейвлин, разбира се, беше прав.
Деветте гигантски кораба-рояци, които бяха увиснали над Земята, се преобразуваха в една-единствена невероятна маса — променяща се, съединяваща се и прерастваща в огромна сфера. Другите два кликиски кораба се върнаха от преследването на роботите и се вляха в нея.
Пилотът го погледна ужасен, сигурен, че кликисите всеки момент ще открият огън.
— Действахте точно така, както очаквах, господин председател. — Дейвлин-люпилото млъкна и докато се взираше в неописуемо грамадния конгломератен кораб, Базил не можеше да измисли начин да се защити или да оправдае действията си. — Вие приличате на кликисите повече, отколкото си давате сметка.
За смайване на Базил огромният кораб-рояк не стреля, нито нападна бойната група на ЗВС. А започна да се отдалечава от Земята. Мина покрай разпръснатите разрушени кораби на ЗВС и несигурната отбранителна линия на Конфедерацията и се понесе в космоса.
Базил се взираше след него, неспособен да намери думи.
Маргарет се усмихна.
— Изглежда, Дейвлин е намерил начин да направи една последна услуга на човечеството.
Антон бавно си пое дъх.
— Благодаря ти, Дейвлин.
Трептящият кликиски кораб се отдалечаваше от Земята. Базил го наблюдаваше как изчезва, изпълнен едновременно с екстатично въодушевление и с усещането за тотално поражение. Като голям въртящ се облак от сърдити оси последните кликиси излязоха в открития космос. Отидоха си… Поне едно нещо вървеше както трябва.
На една немалка част от него обаче й се искаше генерал Бриндъл просто да бе превърнал цялата им проклета раса в атоми…
По комуникационната система пристигна приоритетно съобщение — по извънреден код, който знаеха едва шепа хора. Заместник-председателят Каин. Базил стисна зъби. Още един предател.
Бледото лице на Каин не издаваше никакви чувства.
— Господин председател, радвам се, че сте жив и здрав — и съм много доволен да видя оттеглянето на кликисите. Благодаря ви за усилията.
— Имаш да отговаряш за много неща, Каин. Защо ми се обаждаш?
Заместникът му се усмихна сухо.
— Крал Питър ви вика в Двореца на шепота, за да се осигури плавно прехвърляне на властта. Ако обичате, елате колкото е възможно по-скоро.
154.
Магът-император Джора’х
Руса’х изскочи от огненото си кълбо. Плътта му бе разтопена, косата му се виеше като гъст дим, очите му блестяха като звезди. Превъплътеният фероуи изглеждаше едновременно разярен и доволен, че стои пред Джора’х.