Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Всички замръзнаха. Питър скочи от трона и мина покрай пазещото го компи.
Заместник-председателят Каин стискаше дръжката на кортика и с това задържа председателя изправен за един-единствен парализиращ миг. Ръцете на Базил трепнаха и той изпусна пистолета. Коленете му се подгънаха и тежестта му стана прекалено голяма за заместник-председателя. Каин издърпа кортика и Базил се строполи на пода. През плата на скъпия му делови костюм започна да се просмуква кръв.
Сивите очи на Базил се приковаха в очите на Каин. От гърлото му излезе последен клокочещ дъх, сякаш председателят се опитваше да изрече някакво последно предизвикателство. Но преди да умре, успя да промълви само една-единствена дума:
— Разочарован…
Каин хладно огледа стаята. Спомни си как Маккамон бе убит точно на същото място. Проговори с изненадващо висок глас:
— Като заместник-председател установявам контрол над Ханзата…
Измъкна кортика от гърба на председателя, избърса го и го подаде с дръжката напред на Питър.
— … от името на Конфедерацията.
159.
Тасия Тамблин
Когато Тасия и спътниците й се върнаха на Земята и разбраха какво се е случило, цялата война бе приключила — на Ханзата с Конфедерацията, на кликисите с черните роботи, на Илдирийската империя и венталите и верданите с фероуите. Всичко. На път към Земята чуха най-различни съобщения: експозето на Патрик Фицпатрик, докладите на Конфедерацията, историите по новинарските мрежи.
— Шиз, и да пропуснем всичко!
За разлика от нея, Хъд Стайнман изобщо не бе разочарован.
— Не се оплаквам, че не се забърках в това.
— Ние изиграхме ролята си — каза Орли. — И като слушам новинарските мрежи, бих казала, че определено сме повлияли на начина, по който се развиха нещата.
Кото все още се носеше на вълните на въодушевлението, че сирената му е проработила толкова добре — като се прехвърляше от планета на планета, групата им бе намерила и тотално обезвредила цели десет кошера.
Тасия Тамблин приближи кораба си до „Юпитер“ и включи предавателя.
— Адмирал Уилис. Искате ли компания? Моята група ви носи някои доста интересни новини за кликисите… или това, което е останало от тях.
Гласът, който й отговори, не бе на адмирала.
— Винаги си добре дошла на борда на моя кораб, Тамблин, въпреки че хукна на весела разходка, докато ние спасявахме света.
— Весела разходка ли? Прощавай, командир Бриндъл, но предлагам да си сравним бележките, преди да решим чии постижения са по-големи.
Роб се разсмя.
— Хайде, идвай. С радост ще чуем за подвизите ти. Адмирал Уилис тъкмо се връща.
Така че на борда на „Юпитер“ се състоя радостна среща. Кото никога не се бе качвал на толкова голям кораб и почна да обикаля мостика и да задава въпроси. Стайнман бе решен да намери столовата на екипажа, за да хапне нещо по-различно от самозатоплящи се порции. Орли и ДД тръгнаха с него.
От Двореца на шепота заместник-председателят Каин формално бе наредил на генерал Бриндъл да отмени заповедите за гилотиниращите кодове, така че конфедерационните кораби да могат да използват оръжията и системите си. Всички кораби вече функционираха.
Крал Питър бе останал в Двореца на шепота, за да подготви официалната промяна в управлението, но адмирал Уилис се върна на „Юпитер“ и щом стъпи на мостика, потупа Тасия по рамото.
— Е, лично аз съм доволна, че най-после приключихме с тая дивотия.
— Спиралният ръкав е голям, госпожо. Сигурна съм, че са останали още много дивотии.
Уилис се навъси.
— Не ми разваляй настроението, Тамблин.
„Някои неща трябва да се направят лице в лице“ — бе казал генерал Бриндъл и адмирал Уилис му бе дала разрешение да се качи на борда. Придружен от почетна стража от десетима души, Конрад крачеше изпълнен с достойнство.
Уилис стана, за да го посрещне. Генералът отсечено отдаде чест. Целият екипаж на мостика стоеше мълчаливо и се чудеше какво ще каже главнокомандващият на ЗВС. Адмирал Уилис му се усмихна топло.
— Много вода изтече, генерале.
Той кимна сковано.
— Голяма част от флота ми бе повредена или унищожена. Сто кораба, загубени поради саботаж.
Тасия скръсти ръце на гърдите си — церемониите изобщо не я вълнуваха.
— Шиз, сър, можем да минем и с доста по-малък флот, ако корабите ни просто спрат да се обстрелват взаимно.
Конрад я погледна, после погледна и Роб.
— Да, и аз стигнах до същото заключение.
После се обърна към адмирал Уилис.
— Като главнокомандващ на Земните въоръжени сили дойдох, за да обявя присъединяването ни към Конфедерацията.