Пепел от светове

— Не съм сигурна, че това е най-доброто решение. Като се имат предвид действията на председателя, по-вероятно ще решат, че сме го убили — възрази Естара.

Питър погледна Рори, който, изглежда, имаше трудности да следи разговора.

— Съжалявам, но ти си крал Рори, за добро или зло. И все още можеш да ни помогнеш. Трябва да ни помогнеш.

— Ами ако му намерим някаква церемониална роля? — предложи Каин. — Да го понижим, но без да го прогонваме в немилост. Да му позволим да задържи свитата си.

— Хората вече преживяха достатъчно бъркотии, а това ще ни помогне с приемствеността — съгласи се Естара. — Той може да служи като мост между старата Ханза и новата Конфедерация.

За церемонията по абдикирането се наложи на площада да се строят войници, които да удържат тълпите и медиите. Докато Питър и Естара стояха до Рори под ярките светлини, кралят видя, че лицето на младия мъж е обляно в пот. Толкова приличаше на загубения му брат, че жестокостта на номера на Базил дори и сега го опари като сол в рана. Но това не беше по вина на Рори.

— Не изпитвам враждебност към теб — прошепна Питър съвсем тихо, за да не го чуе никой друг. — Не се срамувай.

— Не съм искал да ме правят крал. — Рори все още носеше царственото си одеяние. — Но това не означава, че не съжалявам за някои от нещата, които съм направил.

— Никой не разбира това по-добре от мен — каза Питър.

— Радвам се, че председателят е мъртъв. Вече няма защо да се боя. — Тъмните очи на Рори се вдигнаха към него. — Не знам откъде си взел сила да му се противопоставиш.

— Понякога и аз не знам.

Под портрета на Базил, който висеше на стената в заседателната зала, имаше надпис: „Последният председател на Теранската ханзейска лига“. Самата зала бе заключена и никой нямаше достъп по нея. След време галерията можеше да се окаже полезна като място с историческа важност, но засега Питър не искаше никой да се взира в портрета на Базил.

Преди абдикацията двамата с Естара присъстваха на скромното и слабо отразено в новинарската мрежа погребение на председателя Венцеслас само от чувство за дълг. Доколкото видя кралят, никой не пророни сълза. Макар че имаше възможност да ги придружи, Сарейн не можеше да понесе да се върне на Земята толкова скоро и предпочете да остане на „Юпитер“. Скоро щеше да се върне у дома, на Терок. Полковник Андез бе може би единственият човек, който искаше да присъства на погребението, но тя и чистачите й се намираха под арест и ги чакаше процес.

Сега Питър и Естара заеха местата си на двата трона, а Рори застана пред тях прав. Момчето бе запаметило репликите си за едно последно представление. Тълпата бавно притихна, изпълнена с очакване. Чуваше се само тип шепот. Питър едва забележимо кимна на младия мъж.

Рори свали сложно изработената златна корона от тъмната си коса все едно сваляше огромно бреме.