Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Руса’х освободи цялата си яростна сила и Джес и Ческа залитнаха. Земята около тях започна да се разтапя.
От порите на Джес като пот излезе пара и се превърна в могъща жива мъгла. Ческа вдигна ръце и към несекващите огнени изстрели на Руса’х се стрелна пара. И Джес, и Ческа почерпиха дълбоко от венталите в телата си и ги противопоставиха на яростната огнена атака. Руса’х ги засипа с още повече огън.
Двамата се запрепъваха с мъка към него, обвиваха го в хладни венталски пари като с дебели въжета. Джес черпеше все по-дълбоко от вътрешния си резервоар венталска сила. Въздухът около него гореше. Почувства, че всеки момент ще рухне. Но не можеше да се предаде.
Иззад своя щит магът-император и свързаните илдирийци също участваха в битката и отнемаха част от мощта на превъплътения фероуи.
Джора’х викна на брат си:
— Върни се при мен, Руса’х! Независимо какво си направил, знам, че в гърдите ти все още бие илдирийско сърце. Ако наистина искаш да спасиш народа ни, спаси го сега! Отблъсни фероуите, преди да са те обсебили напълно.
— Не! — изкрещя Руса’х и от устата му изригна пламък.
Блестящата мъгла стана толкова гъста, че Джес почти не виждаше с какво се сражава. Заслепяващи оранжеви и жълти пламъци атакуваха венталите, но той и Ческа продължаваха да се приближават, макар и с мъка, към превъплътения фероуи. Водните същества в телата им се уморяваха, губеха енергията си.
Руса’х залитна назад.
Джес отказа да отстъпи, макар да чувстваше как венталите в тялото му се изтощават все повече, как изстискват енергията си докрай. Почувства се празен, сякаш всяка молекула влага бе изцедена от порите му. Застави се да си припомни нападението на фероуите срещу Харибда и девствените й морета, пълни с новородени вентали. Споменът за това унищожение щеше да живее до края на дните му — пресушените океани, почернелите скали. Не можеше да забрави и как фероуите бяха нападнали Голген, как се бяха опитали да унищожат небесните мини… как бяха подпалили Терок, за да погълнат световните дървета… как бяха убили бащата на Ческа и бяха запратили чичо му на Йон 12…
Тези мисли го подтикнаха да излъчи още сила. Венталите в клетките му се напрегнаха и се хвърлиха срещу пламтящия мъж.
Руса’х залитна, стъпи в калната локва от венталския кораб — и капанът щракна. От земята избликна жива вода и обви краката му. Руса’х се замята, пръскаше огън във всички посоки.
Джес и Ческа се хвърлиха върху него, обгърнаха го в димящи одеяла от мъгла. Джес изстиска и последната капка енергия от вътрешния си резервоар, последната венталска сила, която преди толкова време го бе спасила от хидрогите, за един-единствен последен удар. Ческа направи същото.
Пламъците най-после отстъпиха. Угаснал отвътре, превъплътеният фероуи се строполи на земята.
Омаломощени, Джес и Ческа паднаха на колене.
Нира остави фиданката си на земята, втурна се към тях и преди Джес да успее да я предупреди да стои настрана, го прегърна. Джес потръпна, докато му помагаше да се изправи, а после я погледна изумен. Беше жива и здрава.
— Не разбирам. Допирът до мен би трябвало да те убие!
Ческа се взираше в ръцете си. После дълбоко си пое дъх.
— О, Джес! Няма ги. Венталите вече не са в нас!
Джес също погледна ръцете си. Изглеждаха точно така, както някога. Почти бе забравил усещането да е нормален.
— Сигурно сме ги изгорили от системата си. Използвали сме ги до краен предел. — Той се засмя. — Отново сме обикновени хора. И оживяхме!
В гърдите му се надигна радост, примесена с тъга и възхищение към водните същества, които бяха пожертвали себе си.
— Победихме фероуите — тихо каза Ческа. — Само това е важно. Това искаха венталите.
Над тях последните огнени кълба се носеха безцелно във въздуха, преди да бъдат погълнати и отнесени от няколко дървесни мехура, които ги повлякоха към най-близките слънца.
Джес се усмихна. Изпълни го безкрайно облекчение.
Когато горещата мъгла около тях се разсея, видяха предишния превъплътен фероуи на колене, изцяло разгромен. Системата му бе прочистена от огнените същества.
Разтърсван от ридания, Руса’х вдигна поглед към мага-император.
158.
Заместник-председателят Елдред Каин
Хищническото изражение на председателя подсказа на Каин, че всичко човешко у него е умряло. Базил Венцеслас, навремето дипломатичен и талантлив лидер и компетентен администратор, вече бе минало.