Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 197 198 199 200 201 202 203 204 205 ... 227
Перейти на страницу:

— Не — каза Лестър. — Кълна се, че ще му отмъстя със собствената си ръка!

— Как, милорд, нима имате намерение да се биете сам с такова нищожество като Тресилиан? Не си струва, милорд. Той отдавна се кани да отпътува за далечни страни. Оставете го на мен — аз ще се погрижа да не се върне тук, за да разказва басни.

— Кълна се в бога, Варни, че няма да допусна това! — извика Лестър. — Ти наричаш нищожен врага, който успя да ме нарани така дълбоко, че отсега нататък животът ми ще бъде верига от страдания и угризения на съвестта? Не, не, аз по-скоро съм готов да открия истината на Елизабет, отколкото да се откажа от правото със собствената си ръка да отдам заслуженото на този проклет негодник. Нека отмъщението й порази и моята, и неговата глава!

Силно разтревожен, Варни разбра, че Лестър е възбуден до такава степен, че ако не се съгласеше с него, той наистина би могъл да изпълни налудничавото си намерение и с това да сложи край на всички амбициозни планове, които-Варни кроеше за своя господар и за себе си. Несдържана, дълбока ярост бе обзела Лестър, очите му хвърляха мълнии, гласът му трепереше, на устните му се появи пяна.

Неговият приближен направи дързък и успешен опит да повлияе на графа дори в този миг на изключителна възбуда. Той го заведе при огледалото и каза:

— Милорд, погледнете се и помислете, дали човек с такова изкривено от ярост лице е в състояние да взема сам решения?

— В какво искаш да ме превърнеш? — извика Лестър, изумен от промяната, която бе станала с него, и оскърбен от дързостта на Варни. — Може би си намислил да ме вземеш под опеката си и да ме направиш свой подвластен? Вярваш, че ще почна да се подчинявам на собствения си слуга?

— Не, милорд — спокойно отвърна Варни. — Аз ви моля да бъдете господар на себе си и на своите чувства. Уверявам ви, милорд, че аз, вашият предан слуга, се срамувам, че така се поддавате на гнева си. Идете, милорд, идете и се хвърлете в краката на Елизабет, разкайте се за вашия брак, обвинете жена си и нейния любовник и в присъствието на всички перове признайте, че като истински глупак сте се оженили за едно просто селско момиче и че тя и нейният учен любовник са успели да ви измамят. Идете, милорд, само че преди това се сбогувайте с Ричард Варни и си вземете обратно всичко, което някога сте му дали. Той служеше на благородния, на гордия, на мъдрия Лестър и повече се гордееше със службата си при него, отколкото би се гордял с правото да заповядва на хиляди подчинени. Но на един малодушен лорд, който се огъва при най-малката трудност и чиито разумни решения се разпиляват като перушина при първия полъх на чувствата, Ричард Варни никога няма да служи. По твърдост на духа той превъзхожда своя господар толкова, колкото по-ниско стои от него по произход и по богатство.

Варни говореше искрено. Макар че твърдостта на духа, с която се хвалеше, да бе всъщност жестокост и безсърдечност, той действително вярваше в това свое превъзходство. Интересът, който наистина изпитваше към съдбата на Лестър, придаваше необикновена искреност на гласа му и на израза на лицето му.

Лестър бе просто смазан от тези думи. Нещастният граф изпитваше чувството, че го напуска и последният му приятел. Той подаде ръка на Варни и сподавено каза:

— Не ме напускай! Кажи, какво трябва да направя?

— Бъдете това, което сте, благородни господарю — отвърна Варни, като пое почтително ръката на графа и я докосна с устни.

— Бъдете това, което сте, издигнете се над страстите, които погубват малодушните хора. Нима вие сте първият, когото са измамили в любовта, първият, у когото една суетна и безнравствена жена е пробудила голямо чувство, за да го стъпче след това? Нима ще стигнете до прага на лудостта само заради това, че не сте били по-мъдър от най-мъдрите на тоя свят? Забравете я, сякаш не я е имало изобщо! Заличете я от паметта си, защото тя не заслужава да я помните! Нека твърдото решение, което взехте тази сутрин и за чието изпълнение ще ми стигнат смелост, старание и необходимите средства, бъде само присъда на върховен съдия, едно безпристрастно осъществяване на закона! Тя заслужи смъртта си и нека умре!

Докато Варни говореше, графът, стиснал устни и смръщил вежди, го държеше здраво за ръката, сякаш искаше по-лесно да приеме поне една малка част от тази студена, безмилостна и непреклонна твърдост, която неговият любимец искаше да му внуши. Варни млъкна, но графът продължаваше да стиска ръката му, после направи известно усилие да се овладее и каза:

— Така да бъде — тя ще умре! Мога ли обаче да си позволя поне една сълза?

— Нито една, милорд! — каза строго Варни, като забеляза, че устните и страните на Лестър потреперват и че той е готов да се разплаче. — Нито сълза, нямаме време! Трябва да помислим и за Тресилиан…

1 ... 197 198 199 200 201 202 203 204 205 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)