Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Тогава веднага отивам при царя и ще говоря с него за вас. След малко Кардов излезе. Той бе постигнал целта си. Брат Евстатий не остана за дълго сам. Щом излезе Кардов, прислужникът му съобщи, че някой си лорд Рочестър желае да говори с него.
Аха, това ще е онзи, богатият лорд, на когото е влязла муха в главата. Иска да види затворниците в Петропавловската крепост и след това да напише за това някакво съчинение. Вчера ми донесе писмо от сестра Ана, с което игуменката ме молеше като благодетел на църквата да изпълня желанието му, а дали царят би му разрешил, защото няма да му е много приятно чужденци да се запознаят с тайните на Петропавловската крепост. Но лордът каза, че книгата ще се печата в Англия и че никой не ще узнае как е научил тези тайни, значи мога да му разреша. Толкова повече, че не е вредно царят да узнае за ужасите в своята страна.
— Спокойно можеш да го пуснеш, Евстатий — каза си той. Няколко минути след това пред царския изповедник стоеше горд и красив англичанин. Изповедникът го покани да седне.
— Зная защо сте дошли, лорд Рочестър! — каза той. — Искате да узнаете решението ми по вашата молба?
— Така е — каза англичанинът — и надявам се, че ще удоволетворите молбата ми, тъй като по време на обиколката си по света имах достъп навсякъде. Видях много нещастни жертви и не видя петербургските затвори, делото ми ще бъде праведно.
— В Петербург ще е навярно същото, което е в Бастилията в Париж и в Тауър в Лондон.
— Много се говори в Англия за ужасите и потайностите на Петропавловската тъмница, която се намира под река Нева. За да се запозная с тях, трябва да ги видя. Нали целта на християнството е да проповядва истината и в най-забутаните краища на света?
— Прав сте, лорд Рочестър — каза изповедникът. — Ще ви позволя да влезете вътре при едно условие. В Казан преди време изгоря една от църквите ни, а ни липсват пари, за да я възстановим.
— Обещавам — прекъсна го гордо Рочестър — да ви броя двадесет хиляди фунта стерлинги, за да поправите тази черква.
— Нека Бог и Богородица ви възнаградят за това.
— Ще съобщя още днес телеграфически на банката в Англия да ви брои тази сума, но ще ви моля да не отлагате посещението ми в крепостта, тъй като по много важни работи трябва още днес да замина за Рим.
Изповедникът седна на масата и написа на парче хартия няколко реда, подписа се и постави своя печат. — Ще дадете това писмо — каза изповедникът — на ключаря на Петропавловската крепост — стария Падок. Но така не можете да отидете, трябва да се преоблечете и да си подстрижете брадата. Брат Бернард ще ви даде дрехите си и с тези дрехи ще се представите на стария Падок, като кажете, че сте дошли да благословите затворниците.
— По всяко време ли мога да отида там?
— Когато искате, дори и среднощ можете да отидете при всеки затворник и да приказвате с него насаме. Така ще имате случай да чуете болките на осъдените.
— Как да ви благодаря за това! — каза лордът, като целуна ръката на изповедника.
— Най-голямата благодарност ще бъде, ако не кажете никому нищо за това. Сега ви моля да ме извините, тъй като съм зает. Дългът ме зове.
Той падна на колене пред иконата и започна да се моли на Бога.
Лордът с тихи стъпки излезе от стаята. Той притисна до гърдите си писмото, което бе взел от изповедника, и забърза.
На лицето му се четеше огромно задоволство; изглеждаше като човек, комуто се е удал случай да осъществи най-голямото желание в живота си.
Старият Падок тъкмо се готвеше да направи обичайната обиколка на затворниците си, когато пред него се появи един ключар.
— Вие ли сте, брат Бернард? — каза старецът. — Желаете ли да говорите на моите мишки? Това е твърде необходимо, тъй като водата приижда.
— Този път идва заместникът на брат Бернард.
— Неговият заместник? — учудено каза Падок. — В моето подземно царство не се влиза така лесно. Трябва да покажете книжа и документи, които са заверени от царя или от неговия изповедник.
Калугерът извади от джоба на горната си дреха писмото и го подаде на Падок.
— Ето, четете — каза той.
Падок хвърли поглед на писмото и каза:
— Вървете подир мене. Предполагам, че имате здрави нерви, защото инак не ви съветвам да влизате в тъмницата.
— Мога да гледам и най-ужасната сцена и същевременно да владея себе си — каза калугерът, — заведете ме вътре.
Докато слизаха по стълбите, старият Падок сметна за необходимо да даде някои наставления на новака.
— С тях трябва да говорите за смъртта, ужасите и неизбежната пропаст. Това ги укротява и ги кара да се позамислят. Желаете ли да се запознаете най-напред с абат Фалиери? — попита Падок. — Този човек ще ви каже отначало, че няма Бог, а после, че всички мъртви ще възкръснат от гробовете си и ще се явят пред вечния съдия.