Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Или да я свали — каза Бакунин. Абатът шеговито се изсмя:
— Онзи, който кове княжеска корона, по-добре ще стори, ако направи корона за своята глава. Ала слушай, Бакунин, на тебе ще разкажа как съм се добрал до това богатство и защо по-рано не съм го взел. Богатството, за което аз зная, е заровено — каза Ернесто Фалиери.
Силният трясък, който се чу в тъмницата, прекъсна Фалиери. Сякаш че някаква част от затвора се бе срутила.
— Трябва някоя килия да се е срутила — каза Фалиери. — Виждам, че водата приижда с необикновена бързина. На мен ми стигна до гърдите. Помотаете ми, страхувам се, че няма да мога да се държа на крака.
Бакунин обхвана Фалиери с две ръце.
Но какво се случи със стареца? Чертите на лицето му се отпуснаха, очите му се изцъклиха, а устните му затрепераха.
— За Бога, абате, какво ви е? Кажете ми, какво ви е? — извика Бакунин и го взе като малко дете на ръце.
— Това е парализа, отървах се от мъките.
— Не, не, не, вие не трябва да умрете. Вие, моят едничък приятел, когото Бог в самотата ми изпрати. Не, не, не, вие няма да умрете, абате, не бива да ме оставяте самичък.
Главата на Фалиери клюмна.
— Късно, късно — измърмори Фалиери, — късно — моето богатство, то е, аз, смъртта, смъртта, смъртта… На гърдите ми е документът, Бакунин. Вие сте моят наследник.
Нещастникът замълча, тялото му потрепера, а след това Бакунин забеляза, че крайниците му се изпънаха и настана смъртно вкочаняване.
— Мъртъв! — извика Бакунин. — Значи наистина умря. Сега останах съвсем самичък!…
XLIII. ЛОВЪТ НА ДИВЕЧ
В една красива горичка, която се намираше на кръстопътя за Петербург, отдалечена около три часа от града, се издигаше прелестна вила за лов. Дълго време тя бе принадлежала на царското семейство, но при царуването на Александър I бе станала притежание на генерал Кнудзон.
Генералът бе роден в Дания, по-късно постъпил в руската армия и помогнал много за военната организация.
Той бе вече старец на седемдесет години и се бе оттеглил за спокоен живот, а царят му бе поставил на гърдите ордена „Св. Владимир“ и му бе подарил замъка за лов, за да прекара в него тихо и спокойно старите си години.
Генерал Кнудзон бе напуснал бурния петербургски живот и се страхуваше да се върне. Хората го смятаха за оригинал, който прекарваше зиме и лете в ловния замък.
Обикновено веднъж в годината посред зима той поканваше старите си познати на лов за мечки. Това се смяташе за голяма чест. Ловът бил прочут още и с това, че тук имало съвсем диви мечки.
Старият ловджийски замък бе пълен с гости. Всички бяха дошли един ден преди лова и сега бяха насядали около масата, както биваше винаги преди лов.
Сред гостите най-много биеше на очи хубавата вдовица Бояновска. Тя носеше кожена яка, която стоеше чудесно на закръгленото й тяло. Тъмнозелената й рокля бе повдигната чак над коленете, тъй че можеха да се видят красивите й ботушки с посребрени шпори.
Особено внимание й оказваше генералът тази вечер. Той бе й определил място до себе си и непрекъснато разговаряше с нея, докато другите гости се забавляваха.
— Пия за ваше здраве, красавице! — каза галантно Кнудзон, като вдигна чашата с шампанско, за да се чукне с нея. — Вижте как всички ми завиждат за честта, която ми оказвате, като седите при мене! Погледнете как злобно ме поглежда господин Ягодкин!
Николай Ягодкин също присъствуваше. Мълвеше се из Петербург, че Ягодкин скоро щял да фалира, но досега плащанията му бяха редовни. Той с големи усилия намираше нари, за да плати на кредиторите си и да се задържи още няколко месеца. Пред ловджийското дружество и пред генерала Ягодкин се мъчеше да се покаже по възможност по-весел, това и правеше, докато ревността не му попречи. Той бе много обиден на Феодора, защото не беше го поздравила и цялата вечер разговаряше само с генерала.
— Не вярвах, че ще се отзовете на поканата ми — каза Кнудзон на съседката си. — Смятах, че ще откажете, защото тъгувате по мъжа си. Без съмнение вашето идване много ме зарадва.