Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
XLII. ИЗПОВЕДНИКЪТ НА ЦАРЯ
Брат Евстатий, изповедникът на царя, без съмнение беше едва ли не най-силната личност в цяла Русия.
Всички знаеха, че той има силно влияние над цар Александър II.
Този малък човек, за когото читателите се сещат, съзнаваше много добре своята важност. А понякога живееше със съзнанието за своето могъщество; мислеше, че той е владетел на Русия.
В своя извънредно красив дом, разположен до царския дворец, той приемаше посетителите си, които обикновено бяха високопоставени.
Най-много от всички покрай него се увърташе директорът на полицията Иван Кардов. Ето и сега бе в коридора, където разговаряше живо с калугера Бернард.
— Господин Бернард, съобщете, моля, на изповедника Евстатий, че бих желал да разменя с него няколко думи.
— Сега не мога да му обадя за вас, защото ми заповяда никого да не пускам при него. Днес, както всеки петък, желае да прочете молитвата си.
— Обаче аз трябва да говоря с него. Идете и му кажете, че го чакам тук — чака го директорът на полицията.
— Не вярвам да ви приеме, по най-сетне, за да ви задоволя, ще отида да му съобщя.
След няколко минути той се върна и съобщи на Кардов, че за него се прави изключение и ще го приемат.
Калугерът Бернард преведе Кардов през няколко стаи, отвори една врата в самото дъно и го пусна вътре.
На една софа седеше брат Евстатий; като видя Кардов, той стана и твърде любезно го поздрави.
— Бог да благослови влизането ви в моята къща — каза изповедникът. — Но какво е заставило всесилния петербургски владетел да дойде при мене?
— Не ме назовавайте така, брат Евстатий. Ако след царя има друг, когото всички да обичаме и който може да се нарече петербургски владетел и тялом, и духом, това сте вие, брат Евстатий, а не аз.
— От думите ви съдя, че нещо важно ви е довело при мене.
— Познахте, нещо много важно. Ех, брат Евстатий, вижте ме — така изглежда всеки, който е изпаднал в царска немилост.
— В царска немилост? И то Иван Кардов, царският любимец? Не, не вярвам.
— Все пак обаче трябва да повярвате, защото е така, както казах: Случи се, че изпаднах в немилост.
— Но как е могло да стане това?
Кардов му призна откровено как царят му заповядал по какъвто и да е начин да намери Владимир.
— Срокът измина, а аз не успях да намеря детето. Всъщност намерих го, но не можах да го задържа в ръцете си. Но ако не мога да върна детето, то мога да направя на царя друга, по-голяма услуга. Аз открих мястото, където се събират нихилистите. Единият от тях, главатарят им, е в ръцете ми — арестувах го в Петропавловската крепост. Първата ми мисъл естествено беше да доложа за това на Негово величество, за което поисках още тази вечер аудиенция от царя. В такива важни случаи, какъвто е този, никога не е отказвал да ме приеме, но днес направи изключение. Съобщи ми чрез служащия да доведа детето и едва след това ще бъда приет. А когато съобщих, че детето не е с мене, отговори ми, че моето посещение не го интересува. Дойдох именно за това при вас, брат Евстатий, да ви помоля — по-право казано, да коленича пред вас и да ви помоля да ми помогнете да си възвърна царското благоволение. Кажете му всичко, както е в действителност, не скривайте нищо от него. Кажете му, че всяка минута съм готов да жертвувам живота си за него.
По време на разговора си с Иван Кардов изповедникът си играеше с един диамантен пръстен, като го прехвърляше от една ръка в друга.
Този пръстен беше подарък от царя.
— На драго сърце ще ви направя тази услуга — каза изповедникът, — но вие знаете, Кардов, че ние с вас имаме да разчистваме една сметка.
Кардов се дръпна.
— Надявам се, че с нищо не съм ви обидил.
— Вие си спомняте навярно, че изказахте съмнение за един манастир, твърдяхте, че в него се правели фалшиви пари.
— Да, това е истина, защото там има машина за правене на пари.
— Така е, намери се такава машина, но кой от тези дребосъци ще направи нещо сериозно? С това калугерите са искали да съкратят времето си, но за тяхно нещастие попаднаха в ръцете на полицията. Замолих ви тогава чрез трето лице да не разнищвате по-нататък тази работа, но вие искахте да се покажете по-велик и още същата вечер изпоарестувахте всички.
Пот закапа от челото на полицейския директор. Той добре знаеше, че изповедникът е непреклонен и че всичките негови усилия ще бъдат напразни. Калугерите бяха изправени пред съда, обвинени във фабрикуване на фалшиви пари, а след това изпратени в Сибир.
В продължение само на седем дни всички калугери ще бъдат освободени — каза Кардов. Изповедникът самодоволно клатеше глава. Можете ли да се закълнете в това, Кардов? — попита той. Заклевам се — отвърна Кардов.