Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Нещастник — отвърна калугерът. — Душата му е загубена, щом мисли така. Преди да отида обаче при абата, бих искал да отида при Яники. Сам директорът на полицията — добави той — ми поръча да отида при него и да го умилостивя малко.
— Е, да, разбирам, тогава ще ви заведа при аптекаря. След малко калугерът беше насаме с Яники.
Като съзря калугера, нихилистът извика:
— Нямам нужда от тебе, не искам да слушам твоите съвети.
— Наистина ли този е Яники? — попита калугерът, като свали калимавката си.
Яники се отдръпна.
— Не ме ли познаваш, приятелю? — каза калугерът.
— Дали те познавам? Игра на въображението ли е това, породена от болките и страхотиите, които преживях в последно време, или е самата истина? Ти ли си човекът, у когото беше последната ми надежда, ти ли си наистина Бакунин?
— Мисля, че ме позна, Яники. Това съм аз, твоят приятел, дошъл тук, за да те избави, и бъди уверен, че ще го направя.
— Само за една вечер се превърнах в старец, защото страшните мъки, които изтърпях, са и душевни, и телесни.
После той хвана Бакунин за ръка и го погледна в очите.
— Приятелю — каза Яники, — и да не бях нихилист, тук щях да стана, защото тук видях ужасни хора.
— Няма нужда да ми разказваш, и без това зная всичко. Зная, че безчовечно са те мъчили и приятелското ми сърце трепери, ала повярвай ми, не можах да дойда по-рано.
— Чудя се как си успял да дойдеш тук. Не мога да си обясня наистина как си дошъл.
— Преоблякох се като свещеник и така дойдох при теб.
— На каква голяма опасност си се изложил! Не, не, ти не трябваше да правиш това, защото, ако те познаят, животът на двама ни ще бъде в опасност.
— Ако бъдем хитри, никой няма да може да ни познае.
— А сега слушай, Яники, тъй като минутите са скъпи. Ти ще трябва да облечеш моите дрехи и да избягаш оттук. Никой няма да те спре. Сам старият Падок ще те изведе, без да извикаш ни най-малко подозрение у него.
— Планът за моето бягство е добре скроен, но какво ще стане с тебе?
— Аз, аз ще остана вместо тебе — каза Бакунин, — а не след дълго ще намеря изход, за да избягам оттук.
Яники го отстрани с ръка.
— Мислиш ли, че ще приема от теб такава жертва? Аз да избягам, а ти да останеш на мястото, където те очаква сигурна смърт?
Бакунин сведе рамене.
— Казвам ти, недей бери грижа за мене. Мен няма да ме държат дълго време затворен, защото под тази мантия нося оръжия, които ще ми помогнат, за да избягам. Затова върви си и се радвай на свободата.
— Не мога, това е голяма жертва от твоя страна — каза трогнат Яники.
— Ще го направиш. Помисли само за детето си и тогава ще го направиш.
Той сложи ръката на рамото на приятеля си и му каза:
— Аз съм самичък на този свят и няма нито едно близко същество, което би останало след мен безпомощно. Аз живея и ще умра. А ти, Яники, трябва да се върнеш към света, защото те очаква дъщеря ти. Какво ще стане с нея, ако не си ти да я закриляш?
Яники не можа да отговори нищо на това. Той закри лицето си с ръце и започна горко Да плаче.
— Дъщеря ми е дошла? Толкова по-добре, аз исках заради нея да живея. И да си кажа откровено, не можех да издържам повече в този затвор. Силите ме изоставят и кой знае дали ще мога да живея по-нататък.
Яники протегна ръце.
— Ела да те прегърна, скъпи приятелю! Ти не можеш да си представиш какво изтърпях, откак съм тук. Заради нашето свято дело ти трябва да приемеш предложението ми. Болният лесно се отпуска и лесно може да се предаде, макар и да зная, че духом си твърд и че няма да станеш предател. А нас и насън могат да ни предадат, защото тогава не сме господари на себе си.
Яники започна да отстъпва. Предложението беше твърде примамливо. Затворник, който дълго време не е дишал чист въздух и не е виждал дневна светлина, за да се измъкне, се улавя за сламка, ако са му останали още сили да се улови за нея.
— Недей говори повече, Бакунин. Страхувам се да не би слабостта да ме застави да приема предложението ти. Някога да не се разкайваш за това, което сега на драго сърце вършиш.
— Брате на смъртта — каза Бакунин, след като го прегърна. — Кълна се, Яники, в името на нашето отмъщение и на нашето приятелство, че никога не ще се разкая за този час. Аз зная какво върша. Зная, че се излагам на опасност, ала по-добре е аз да погина, отколкото ти. И ще ти докажа, че смятам живота си за загубен и че решението не ми струва много. Чуй ме: Аз не съм вече оня Бакунин, който можеше всичко да жертвува за светото дело. Знаеш ли, че аз се смятам за предател?