Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Пощенският печат беше от някакво малко градче в Южна Италия. Обратен адрес липсваше за огромно разочарование на Кейт. Години по-късно пожела да се срещне с тази жена, да научи нещо повече за баща си. Но в писмото не беше посочено дори фамилното й име…
Спомените за мъката оживяха, в очите й се появиха сълзи. Колата стигна мястото за паркиране, тя тръсна глава и решително се насочи към вратата.
На позвъняването й се отзова икономът, който я поздрави с кимване на глава и й направи знак да го последва по стълбите за горния етаж. Кейт се забави за миг пред вратата на Абигейл, опитвайки се да окачи на лицето си приветлива усмивка.
— Здравейте, госпожо Д’Арси.
— Какво означава всичко това? — изгледа я смръщено стопанката на имението.
— Нося на Джими подаръче от майка му, придружено от малко послание. Тя е болна и аз обещах да го предам лично на детето.
— Болна?
— Вчера й стана лошо, още по време на съдебното заседание. Оказа се остра форма на бронхит. Докторът се опасяваше от пневмония, тъй като Сандра имаше висока температура и отказваше да се храни.
— Не очаквайте да й съчувствам! — отсече Абигейл. — Тя ми отне сина!
— Честно казано, госпожо Д’Арси, има голяма вероятност да се окаже, че Сандра не е имала понятие за намеренията на Томи.
— Съмнявам се — тръсна глава Абигейл.
Кейт съумя да се въздържи, благодарение на факта, че си помисли за детето.
— Мога ли да видя Джими, моля?
— Това не ми харесва, госпожице Александър! Не одобрявам появата ви тук без предварително уговорена среща.
— За което се извинявам. Сега ще ми позволите ли да видя Джими?
Вероятно отчела решителността на Кейт, Абигейл протегна ръка към звънеца.
— Отведи госпожица Александър при детето — заповяда на иконома тя. — Разполага точно с пет минути да го види. Ясно ли е?
— Да, госпожо.
— Благодаря — съумя да промърмори Кейт.
Икономът почука на една врата и след миг се озоваха в светла и весела дневна, зад която се виждаше добре подредена спалня. Навсякъде бяха пръснати играчки и книжки, в сърцето на Кейт помръдна облекчение. Старата вещица все пак се беше погрижила да осигури на детето подходяща среда.
Появи се гувернантката, стиснала ръчичката на Джими. Кейт изведнъж замръзна на мястото си. Това съвсем не беше дружелюбното и усмихнато дете, което беше видяла преди броени дни. Срещу нея се изправи едно тъжно и очевидно уплашено момченце.
— Здрасти, аз съм Кейт — отпусна се на колене тя. — Веднъж се срещнахме в къщата на майка ти, помниш ли ме?
Момченцето кимна, кичур руса коса падна над очите му. Приликата му със Сандра беше поразителна.
— Донесох ти подаръци — продължи Кейт и вдигна пакетчето в ръката си. — Искаш ли да ги отвориш?
Джими отново кимна, но остана на мястото си. Кейт разбра какъв е проблемът и се представи на гувернантката.
— Нали може да види какво праща майка му? — попита тя.
— Разбира се — кимна жената. — Направи го, Джеймс.
Детето се втурна напред и сграбчи плюшеното мече.
— Аз вече съм голям за такива играчки! — заяви то с гордо вирната брадичка.
Един от жестовете на Сандра, въздъхна в себе си Кейт.
— Майка ти я праща — поясни тя.
— Как се казва?
— Ти как искаш да го наречеш?
— Господин Мечо.
— Значи това е името му. Мама праща господин Мечо да ти прави компания, за да не бъдеш самотен.
— Ти видя ли я?
— Да. Току-що бях при нея.
— Къде е?
Кейт надникна в тъжните ясносини очи на детето.
— На едно място, което се нарича „Сибил Бранд“. Помоли да ти кажа, че те обича много и ще дойде да те види веднага след като това стане възможно. И още нещо: каза да ти предам една голяма целувка, която ти трябва да върнеш на мама… Окей?
Лицето на детето светна в прекрасна усмивка, а Кейт почти се разплака, когато то се втурна в прегръдките й. Притисна го до себе си и нежно целуна меката му бузка.