Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Забележката му изнерви още повече Кейт, тя напразно се опитваше да измисли някакъв смислен отговор. После изведнъж разбра кой го е осведомил за отношенията й с Чарлс.
— Ако ви попитам нещо лично, ще ми отговорите ли честно? — внезапно попита тя.
— Стига да мога…
— Пред полицията сте заявил, че в нощта на убийството сте си бил у дома, сам…
— Да — сведе очи Тео.
— Но Сандра твърди, че ви е търсила по телефона, не ви е открила и е оставила послание на секретаря ви.
— Бях задрямал.
— Как тогава успяхте да откриете Диксън и да се появите в къщата само няколко минути след Чарлс и мен?
— Чух посланието на Сандра още докато се записваше. Случайно хванах Диксън по телефона в колата му и го помолих да мине да ме вземе.
— Тео, вие всъщност не сте бил сам, нали?
Тео започна да премята вилицата между пръстите си, погледът му беше продължителен и замислен.
— Не бях — изведнъж призна той. — Кога разбрахте това?
— Откровено казано — преди малко, в онази постройка край басейна. Нещата изведнъж дойдоха на местата си и придобиха смисъл.
— Ясно…
— Предполагам знаете, че ние с Диксън не се обичаме особено…
— Диксън е труден характер. Никой не знае това по-добре от мен.
— Обичате ли го?
Тео отпи глътка вино и едва тогава отвърна:
— Поне доскоро мислех така… — Помълча, после вдигна глава. — Но напоследък, особено след смъртта на брат ми… вече не съм толкова сигурен…
— Защо разговаряте толкова откровено с мен? — вдигна вежди тя. — Бих могла да ви докарам големи неприятности.
— Едва ли — поклати глава той. — Запазвам дискретност относно личния си живот само заради мама. — Пръстите му замислено опипаха брадичката. — Освен това се съмнявам, че ще пожелаете да сторите зло и на Диксън.
— Откъде сте толкова сигурен?
— Ако го желаехте, отдавна вече да сте го сторили.
— Какво искате да кажете?
— Нали вие го измъкнахте под гаранция от пандиза?
— О, значи знаете?
— Разбира се. Аз също бях там.
— Значи Диксън неслучайно е влязъл в онзи бар с хомосексуалисти, така ли?
— Не, разбира се. Но аз си тръгнах по-рано, тъй като той започна да се напива и да говори глупости.
— А после е предизвикал сбиването, така ли?
— Вероятно. Започнах да ви уважавам, тъй като никой нищо не разбра за този скандал.
— Благодаря за това, но трябва да призная, че нямах друг избор. Никога не споделям тайните на своите клиенти.
— Цял живот се разправям с юристи, Кейт — погледна я той и допря салфетката до устните си. — И зная, че повечето от тях споделят всичко, което пожелаят, при това едва ли не с първия срещнат! — Върху лицето му се изписа леко смущение. — Чух, че днес сте посетили племенника ми.
Тя накратко му разказа за писмото относно смъртта на баща й, преобърнало цялото й детство с главата надолу. После откровено призна, че именно заради него е пожелала да увери Джими в обичта на изчезналата му майка.
— Благодаря ви — докосна ръката й Тео. — Радвам се на загрижеността, която сте проявила към бедното дете.
— Джими изглеждаше толкова самотен в онази огромна къща!
— Представям си…
Доловила тъгата в гласа му, тя прошепна:
— Разкажете ми как се чувства едно дете с фамилията Д’Арси.
— Немного добре, в това мога да ви уверя — мрачно се усмихна той. — Още от най-ранна възраст от нас се изискваше твърде много. А баща ми… — Замълча, после с въздишка добави: — Беше изключително строг и взискателен човек. — В очите му се промъкна странна смесица от тъга и гняв. — Детството ми беше тъжно. Брат ми и сестра ми ме измъчваха, а баща ми беше направо жесток.
— Ужасно!
— Знаете ли, аз изпитвах смъртен ужас от баща си.
Кейт бавно осъзна, че и последните късчета от мозайката лягат по местата си.
— Той… — Замълча за миг да потърси подходящите думи.
— Той ви биеше и малтретираше, нали? — Гласът й беше тих и спокоен, а интонацията — по-скоро заключение, отколкото въпрос.
Тео се втренчи в лицето й, очевидно раздвоен дали да потвърди, или отрече тези думи. В крайна сметка сведе глава и едва чуто прошепна:
— Да…
— Съжалявам — промълви Кейт и неволно се запита докъде може да стигне в признанията си. Но сега беше моментът, време за губене нямаше. — И Джеймс ли беше подложен на същото?