Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Франклин сложи ръка на гърдите си и Чарлс разтревожено се приведе напред:
— Добре ли си?
— Да. Но изненадата ми е огромна… Не мога да повярвам, че ще бъда предаден от собствения си син!
— По тази причина се колебаех дали да ти кажа — кимна Чарлс. — Ан никога няма да ми прости, ако ти докарам нови тревоги… — Напълни една чаша с вода, изчака го да изпие хапчето си и поклати глава. — Не трябваше да те занимавам с това…
— Не си имал друг избор — въздъхна Франклин. — Такива неща не могат да останат скрити от мен… Но защо, за бога? Защо синът ми иска да разруши всичко, което съм създал в продължение на десетилетия?
Чарлс сви рамене и направи знак на келнера да донесе още минерална вода.
— Хайде, разказвай! — заповяда Франклин.
— Добре. Но преди това искам да ми обещаеш, че ще закриляш лицето, което ме уведоми. Защото… Защото Диксън й е отправил директни заплахи, знаеш…
— За жена ли става въпрос? — вдигна вежди Франклин Манинг. — За бога, Чарлс, разказвай!
— Добре — кимна Чарлс. — Снощи Кейт останала да работи до късно в кабинета си. Била сигурна, че е сама, тъй като навсякъде било тъмно. Влязла в заседателната зала да си подреди документите и заварила там Диксън, който провеждал тайно съвещание с Пол Кентър, Арнолд Миндъл, Нейтън Орнстейн и Харисън Емъри. Извинила се и излязла, но преди това успяла да види върху масата проектоплан за сливане на двете компании…
— Как смеят! — пребледня Франклин. — Тайно заседание в собствената ми фирма, буквално под носа ми! Аз съм човекът, който е създал „Манинг &Андерсън“! И аз съм този, който ще реши дали да допусне някакви натрапници, проституиращи за нови клиенти!
— Кейт ми се обади и аз веднага отидох да се срещна с Диксън — продължи Чарлс. — Предупредих го, че ще ти разкрия всичко, а в отговор той ме заплаши с всевъзможни клевети.
Президентът на фирмата безсилно се свлече в креслото.
— Нося ти копие от проекта им — добави Чарлс, извади папката от куфарчето си и я подаде на Франклин. — Сам ще решиш как да постъпиш, но ще те моля за едно: не позволявай на Диксън да си отмъсти на Кейт. Тя е добър юрист, чака я блестяща кариера.
— Зная качествата й, няма от какво да се безпокоиш — отвърна Франклин. — Ще се погрижа да стане така, че щетите да бъдат минимални.
— Благодаря ти — топло го погледна Чарлс. — И извинявай…
Възрастният мъж помълча, после тъжно поклати глава:
— Аз съм си виновен… Не трябваше да настоявам Диксън да завърши право.
— Не говори така…
Франклин се усмихна и поклати глава. После се извини и стана от масата. Когато се върна, беше далеч по-спокоен, с почти нормален цвят на лицето.
— Чарлс, аз зная какво трябва да направя и ще го направя — рече той и направи знак на келнера да допълни чашата му с минерална вода. — А сега ми кажи докъде стигна с подбирането на подходящи хора за управление на наследството на Д’Арси.
— Вече наех двама души, отлични специалисти.
— Това е добре. А какво става с Тео?
— Изпълних това, което пожелахте вие с Абигейл. Вече проведох две срещи с Тео. По всичко личи, че наистина обича фондацията. Но нещата се объркват от оспорването на завещанието, за което настоява Диксън. Да не говорим, че то е пречка и за практическата реализация на волята на Джеймс.
— Това не ми харесва — въздъхна Франклин. — Наредих на Диксън да изтегли жалбата веднага, но за съжаление той отказа да се подчини. — Свали очилата и разтърка клепачите си. — Колко дълго според теб ще продължи делото на Сандра?
Чарлс беше изненадан от смяната на темата.
— Самият процес по всяка вероятност ще трае около месец — отвърна той. — Всичко зависи от избора на Кейт относно защитата.
— А ти допускаш ли, че Сандра наистина е виновна?
— Честно казано, не зная — въздъхна Чарлс. — Било е глупаво от нейна страна да говори с Томи за някои неща… Особено за желанието си да се отърве от Джеймс… Но да поиска от него убийство? — Главата му се поклати. — Според мен това е изключено… Може би момчето е действало изцяло на своя глава.
— И аз имам подобно впечатление. Дано наистина да е така. Ако не за друго, то поне заради детето. — Франклин отпи глътка вода и допря салфетката до устните си. — Чух за синините, но не мога да повярвам, че Джеймс се е държал по такъв начин. За съжаление той вече не е сред нас и не може да се защити.