Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Исусе!… Исусе!… — задъха се той, а тласъците му станаха толкова силни, че главата й започна да се тресе над ръба на дивана.
Най-накрая избухна в нея и бавно измъкна члена си. От ануса й протече нещо лепкаво. Зашеметена от болката, тя се сви на дивана. Унижението обаче беше по-силно от болката. Не искаше да плаче, но сълзите сами се търкулнаха по скулите й. Той се върна с някаква кърпа и направи опит да я избърше.
— Не! — изкрещя тя. — Не ме докосвай, махай се!
— Стига, Мадлин! — нацупи се той. — Време е да пораснеш…
— Как посмя?! — извърна се към него тя и направи опит да се прикрие с кърпата. Внезапно изпита срам от голотата си. — Нямаш никакво право да вършиш подобни неща!
— Какви ги дрънкаш, по дяволите?
— Казах ти да спреш, защото боли…
— Странно — ухили се той. — Аз пък чух нещо друго… Че го искаш целия!
— Копеле! — изгледа го през сълзи тя. — Знаеш, че това беше друго!
— Но и то ти хареса, нали?
— Мръсник! Ти ме изнасили!
— Аз пък мисля, че те любих — отвърна той и в гласа му прозвуча хладина.
— Любил си ме? Ти дори не знаеш значението на тази дума! — Мадлин скочи на крака и изтича да вземе дрехите си. — Искаш да ме подчиниш, а не да ме любиш!
Трепереща от гняв, тя се заключи в банята. Господи, никога не беше допускала, че ще стане обект на перверзиите, за които се беше наслушала на съдебните процеси. Не съм очаквала това от Гари, въздъхна отчаяно тя. Пък и от всеки друг…
Започна да се мие, в главата й се подреждаха фантастични картини на отмъщение. Мръсник! Възползва се от възбудата й, за да си позволи всичко!
— Не се дръж така, скъпа — почука на вратата Гари. — Извинявай, ако съм ти причинил болка… — В гласа му се появи кадифена мекота. — Излез, обещавам да те любя както ти пожелаеш…
В душата й нахлу отвращение. Втренчена в огледалото, от което я гледаше разстроено и състарено лице с размазан грим, тя изведнъж разбра, че вече никога няма да му позволи да я докосне. Никога! Освен това ще се наложи да иде на преглед. Изобщо не вярваше на приказките му, че е бил само с нея…
— Отвори! — започна да блъска по вратата той.
По гърба й пробяга ледената тръпка на страха. Промените в настроението на Гари бяха прекалено резки, за да бъдат нормални. Поведението му беше странно, очевидно нещо в главата му не е наред…
Гласът му стана груб и тя замръзна от ужас. Мъж, който е в състояние да постъпи по такъв гаден начин с нея, положително е способен и на още по-отвратителни неща. Очите й пробягаха по малкото помещение и се спряха на прозорчето. Дали не би могла да се измъкне оттам? С положителност ще опитам, реши тя.
45
Чарлс и Франклин Манинг се разбраха да закусят заедно в кънтри клуба „Холмбай Хилс“. Чарлс изпълни молбата на президента да го запознае с хода на предварителното дело срещу Сандра, после загрижено го попита за здравето му.
— Чувствам се стар — въздъхна Франклин. — Не ти пожелавам да усетиш някога чувството за безпомощност, което ме обзема понякога…
— Съвсем не си стар — възрази Чарлс. — Хората продължават да те уважават като известен сенатор от Калифорния и търсят твоите съвети.
— Бивш сенатор — поправи го Франклин.
— Но ти сам пожела да се оттеглиш, нали?
— Имах чувството, че трябва да се върна в частния сектор и да възобновя юридическата си практика. Не желаех повече да работя за „Уолф, Скот & Грийн“, имах нужда от нещо, което да нарека свое.
Чарлс обаче знаеше истинските подбуди на Франклин. Беше основал „Манинг & Андерсън“ главно защото искаше да осигури бъдещето на Диксън.
— Това донесе късмет и на мен — усмихна се той. — Иначе никога нямаше да намеря работа в толкова добра фирма…
— Ти получи работа във фирмата благодарение на личните си качества, а не защото се ожени за дъщеря ми — погледна го през очилата си възрастният мъж.
Чарлс се усмихна и кимна с глава.
— Може да съм стар и болен, но това не означава, че съм и сляп — прокашля се Франклин. — Добре виждам, че вие с Диксън едва се понасяте… Каква е причината, Чарлс? Борбата за президентския пост?
— Не отричам, че и двамата го искаме… — подхвърли Чарлс и замълча.
— Но? — изгледа го Франклин. — Продължавай, ако обичаш.
— Не зная как да ти го съобщя с по-меки думи — въздъхна Чарлс, после тръсна глава. — Диксън провежда тайни срещи с един от собствениците на „Ливингстън & Кентър“…