Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
На крачка от вратата долови тихата музика, която долиташе от вътрешността. Натисна бравата, но вратата се оказа заключена. Огледа малката веранда и забеляза развяваща се на вятъра завеса. Вероятно се влиза оттам, съобрази тя.
Вътре беше хладно и тъмно. Протегна ръка да потърси електрическия ключ, но в същия момент долови гласове.
— Не бива да правим това тук…
Мъжкият глас й се стори познат, но не успя да определи собственика му.
— Наоколо е пусто…
Друг мъжки глас.
— Нервен съм…
— Хайде, ела и го поеми в уста. Искам го, само за малко!
Това не е ли?… Кейт тръсна глава. Не, ставаш глупава! Реши да се измъкне, преди да сконфузи някого. Обърна се към вратата, но се спъна в нещо. Разнесе се силен трясък. Очевидно беше съборила ваза, саксия или нещо подобно.
— Какво беше това? — промълви уплашен първият глас.
— Кой е там? — извика високо вторият.
— Търсех тоалетната — обади се с треперещ глас Кейт.
Изщрака електрически ключ, светлината я заслепи. В коридора се изправи Тео д’Арси. Костюмът от лека материя му стоеше отлично. Вратата зад гърба му се затръшна, лицето му леко поруменя.
— Съжалявам — объркано промълви Кейт. Чувстваше се неловко, не знаеше какво да прави.
— Няма проблеми — усмихна се Тео. — И аз се появих тук с намерението да открия тоалетна, но някой очевидно ни е изпреварил… Елате, ще ви покажа къде има друга. — Хвана ръката й и я поведе навън. Прекосиха тревната площ и се насочиха към къщата.
Сърцето на Кейт отказваше да успокои ритъма си. Сега много неща й се представиха в съвсем различна светлина.
— Сама ли сте тук? — внезапно попита той.
— Да… Сама съм.
— Защо тогава не ми правите компания? Можем да похапнем заедно…
Май се надява, че не съм чула нищо от разменените в онази постройка реплики, съобрази Кейт.
— С удоволствие — прие поканата тя.
Тео я съпроводи до тоалетната и остана да чака навън. После хвана ръката й и я поведе към огромната шведска маса, разположена в единия край на просторната веранда.
— Мразя да съм сам на подобни места — промърмори той.
— Аз също.
Напълниха чиниите им с толкова храна, че би им стигнала за седмица. После се насочиха към масичките, пръснати по тревата на безупречно поддържаната ливада.
— Желаете ли да споделите времето си с някой от останалите гости? — попита Тео.
Кейт мълчаливо поклати глава. Изгаряше от желание да го засипе с въпроси, но си даваше сметка, че това е невъзможно. А и не желаеше да го нарани. Тео беше единственият свестен човек от цялата банда Д’Арси.
— Предполагам, че не бихте желали да сте прекалено близо до Чарлс и Ан, нали? — подхвърли той.
Сърцето й пропусна един такт. Нима знае?! Кой още е запознат с интимните страни на живота й? Нима се е превърнала в посмешище?
Той очевидно усети гафа и лицето му потъмня от приток на кръв.
— Моля, простете ми.
— Тук ми е прекалено топло — промърмори тя с единственото желание да се махне някъде по-надалеч.
— Искате ли да хапнем ей там, край тенискорта?
— С удоволствие — облекчено въздъхна тя.
— Елате, зная пътя. — Ръката му отново я докосна. — Често играя тенис с домакина. — Напуснаха застоялия въздух под навеса и излязоха на открито. Кортът беше достатъчно отдалечен, оттук музиката на оркестъра можеше да се слуша с истинско удоволствие.
В продължение на няколко минути не си казаха нищо. Тео дъвчеше бавно, а Кейт по-скоро ровеше с вилицата из чинията си.
— Вижте — вдигна глава той. — Наистина съжалявам за това, което казах преди малко. Нямах намерение да ви причинявам неудобство.
Отговорът на Кейт дойде с известно закъснение, доста объркан:
— Няма нищо… Просто бях изненадана…
— Знаете ли, ние с вас доста си приличаме — промълви Тео и се настани удобно в плетения стол. Кафявите му очи изпитателно пробягаха по лицето й.
— В какъв смисъл?
— И двамата сме принудени да крием чувствата си, да се правим на доволни и щастливи от живота…