Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Характерът му не беше от лесните — подхвърли Чарлс.
— Но да бие жена си!? — изви вежди Франклин. — С Уилям д’Арси бяхме близки приятели в течение на десетилетия. Беше изключително фин човек, а Джеймс вървеше по стъпките му… — Замълча за момент, после тихо промълви: — Чарлс, мисля да изляза в пенсия веднага след края на този процес.
По-младият мъж не отговори, но в очите му проблесна неподправен интерес.
— Но преди да сторя това, ще трябва да се погрижа за бъдещето на фирмата — продължи след кратка пауза Франклин. — В тази насока не възнамерявам да подкрепя открито нито теб, нито Диксън.
Чарлс чакаше, умът му светкавично преценяваше ситуацията.
— Но зад кулисите ще подкрепям теб — продължи възрастният мъж. — От сега ти обещавам, че ако не бъдеш избран при първото гласуване, аз открито ще застана на твоя страна.
— Няма да съжаляваш за това — простичко отвърна Чарлс, опитвайки се да прикрие вълнението си. Радваше се, че Диксън беше погребал окончателно своите шансове да стане президент с онази тайна среща. Какъв глупак, господи!
— Междувременно не казвай на никого за този разговор, дори на Ан — предупреди го Франклин Манинг. — Няма смисъл да причиняваме допълнителни страдания на Диксън, той все пак ми е син.
— Разбира се.
— Никак няма да му е лесно — въздъхна Франклин и отправи поглед към прозореца. Лицето му беше тъжно. — Нали няма да се държиш зле с него, след като всичко приключи, Чарлс?
— Познаваш ме — отвърна Чарлс. — Можеш да разчиташ на мен.
Зърнала болната Сандра в лечебницата, Кейт потръпна от чувство на състрадание. Затворът съвсем не е мястото да си болен и сам. Извади едно плюшено мече в златист цвят и го постави до възглавницата.
— Реших, че имаш нужда от малко компания — усмихна се ободрително тя.
Сандра само кимна с глава, очевидно твърде слаба за друга реакция.
— Сестрата каза, че имаш бронхит, но треската ти вече е преминала.
— Аха… — Гласът на младата жена беше толкова слаб, че Кейт се приведе над леглото.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Да — изграчи Сандра. — Да се махна, по дяволите, от това шибано място!
— Ругаеш, значи си по-добре — усмихна се Кейт, видя каната от другата страна на леглото и се изправи. — Искаш ли малко вода?
Сандра поклати глава, очите й тъжно проблеснаха.
— Имаш ли някакви въпроси относно хода на делото вчера?
Младата жена леко се надигна и гърбът й легна върху възглавницата.
— Ще пострада ли Томи заради това, което каза?
— Имаш предвид синините, които си получила от Джеймс?
— Аха…
— Не — отвърна Кейт. — Изявлението му обърка прокурорката, но последици за него няма да има.
Сандра облекчено се отпусна назад, а Кейт я погледна с ново уважение. Не й се случваше често да среща клиент, който е загрижен за обвинителя си.
— Да разбирам ли, че не се сърдиш на Томи за съгласието му да свидетелства срещу теб? — попита с любопитство тя.
— Сигурно съм луда — въздъхна намръщено Сандра. — Но той положително е бил подплашен…
— Имала си време да обмислиш нещата на спокойствие — подхвърли меко Кейт. — Как мислиш, възможно ли е Томи да е убил съпруга ти с мисълта, че ти върши услуга?
Сандра се закашля, обърна се към стената и неволно притисна плюшеното мече към гърдите си. Отговорът й прозвуча с доста голямо закъснение:
— Може би…
— Ти не му даде пистолета, нали, Сандра?
Видя енергичното поклащане на главата й и добави:
— Но Томи е видял къде го държиш…
Сандра кимна и се сви още повече.
Кейт почувства странно раздвоение. Като адвокат беше длъжна да се възползва от слабостта на клиентката си и да изтръгне истината от нея. Това беше единственият начин да й помогне.
Но като жена се чувстваше съвсем различно. Сърцето й се късаше при вида на болното момиче, малтретирано през целия си живот. Първо от баща си, след това от Джеймс… Не беше трудно да усети какво бреме е легнало върху крехките му рамене.
После се появява един младеж, който най-сетне пробива защитната обвивка на това нещастно създание. Прави го толкова успешно, че Сандра му признава за кръвосмешението с баща си. А Томи реагира инстинктивно, но правилно. Веднага разбира, че грешката не е у нея. И заявява, че такъв баща не заслужава дори въздуха, който диша.