Прашинка в Божието око

— Но ние не сме уредили нищо — възрази Сали.

— И как бихме могли? — посочи Харди. — Ако оставим настрана въпроса за заплахата, докато не научим какво ще ни продават нашите приятели, икономистите не са в състояние да предвидят как ще ни се отрази то — и сламкарите са в същото положение.

— Те не са толкова загрижени, колкото нас — нетърпеливо каза Ренър. — Аз съм със Сали. Много говорим, но почти нищо не вършим.

— Ако не започнем, няма и да свършим. — Род погледна дисплея на компютъра си. — Първата точка са свръхпроводниците. Физиците са на седмото небе, но икономистите искат точни данни за цените. Трябва да попитам… — Той запрехвърля въпросите на мъничкия екран.

— Вие стерилни ли сте? — не успя да се сдържи Сали.

Мълчание. Харди леко присви очи, но иначе не реагира. Ренър повдигна лявата си вежда. Двамата погледнаха момичето, после сламкарите.

— Говориш за посредничките — предпазливо отвърна Джок. — Да. Разбира се.

Отново тишина.

— Всички ли? — попита Ренър.

— Естествено. Ние сме хибриди. Този отговор като че ли не ви харесва. Защо те безпокои това, Сали? Посредничките са еволюирали късно и еволюцията също толкова често засяга групи и племена, колкото и индивиди — това се отнася и за хората, нали?

Харди кимна.

— И не само за нас. За повечето извънземни форми на живот, които сме открили.

— Благодаря. Според нас племената с посреднички имат по-големи шансове за оцеляване от другите. Ако имат деца, посредничките ще действат в техен интерес, а не за благото на племето. — Сламкарката сви рамене. — Всичко това са само предположения, разбира се. Писаната ни история не е чак толкова древна. Що се отнася до мен, би ми се искало да имам деца, но винаги съм знаела, че няма… — Тя направи същия жест. — И все пак е жалко. Половият акт е върховно удоволствие. Известно ни е. Достатъчно добре се отъждествяваме с господарите.