Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
51. След бала
— Няма смисъл да седим тук — каза Ренър.
— Да. — Род се запъти към офиса на комисията в Двореца. Сали мълчаливо го последва.
— Кели, струва ми се, че няма да е зле да ни донесеш по едно — каза Блейн, когато се настаниха около заседателната маса. — Нека моето е двойно.
— Слушам, Милорд. — Сержантът го погледна озадачено. Дали лейди Сали вече му създаваше проблеми? А още не бяха женени!
— Двайсет и пет години! — едновременно горчиво и гневно възкликна тя. После го повтори, но този път на капелан Харди. — Двайсет и пет години ли? — Сали го зачака да обясни защо във вселената има толкова много несправедливости.
— Възможно е да плащат такава цена за по-голямата си интелигентност — предположи Ренър. — Наистина е тежко.
— Но си има и добрите страни — замислено каза свещеникът. — Интелигентността им. И обичта им към живота. Те говорят невероятно бързо — навярно и разсъждават така.
Отново настана мълчание. Ке и се върна с поднос в ръце, остави чашите и излезе.
Ренър погледна Род, който беше заел позата на „Мислителя“: опрял лакът върху страничната облегалка на стола, отпуснал брадичка върху свития си юмрук, замислено лице. Кевин вдигна чашата си.
— За пробуждането!
Никой не му отговори. Блейн остави брендито си недокоснато. Човек можеше да изживее живота си за четвърт век, мислеше си той, и пак да го запомнят с добро. Нима в предатомната епоха хората не бяха живели по толкова? Но нямаше да е пълен. „Аз съм на двайсет и пет и още не съм създал семейство, не съм живял с жената, която обичам, дори не съм започнал политическата си кариера…“
Сали се изправи и се заразхожда из стаята. „За какво мисли? Може би иска да реши проблема им? Щом те не са в състояние, как бихме могли да им помогнем ние?“
— Така няма да стигнем доникъде — каза Ренър и отново вдигна чашата си. — Вижте, щом самите посреднички не се разстройват от това, че са стерилни хибриди с кратък живот, защо ние да… — Астрогаторът замълча по средата на изречението. — Хибриди ли? В такъв случай малките посреднички на посланическия кораб трябва да са били деца на двете кафяви и бял, който е останал скрит.
Всички го погледнаха. Сали спря да крачи и седна на стола си.
— Когато се върнахме на планетата, имаше четири малки — спомни си тя. — Нали?
— Точно така — потвърди Харди и разклати брендито в чашата си. — Доста висока раждаемост.
— Но те са имали толкова малко време! — възрази Сали.
— На онзи кораб и едно малко би означавало висока раждаемост — отбеляза Ренър. — Какво мислите за етичната страна на въпроса, отче? Предстои ви да се срещнете с чужда, добре въоръжена раса. В сравнение с техния, собственият ви кораб е като чуплива играчка. А вие правите деца с бясна скорост…
— Разбирам какво искате да кажете — отвърна Дейвид Харди. — Но трябва да помисля. Може би…
Прекъсна го удар на юмрук по масата. Юмрукът на Сали.
— Божичко! — Тя грабна електронната писалка и започна да изписва символи по дисплея на компютъра си. Уредът забръмча. — Ние очаквахме трансферния кораб. Убедена съм, че не са ме разбрали погрешно. Не биха могли.
Харди се озадачи. Ренър въпросително погледна Род. Блейн сви рамене и продължи да наблюдава любимата си.
— Нейната сламкарка й е казала, че са стерилни хибриди — поясни на другите той.
Компютърът отново избръмча. Сали кимна и въведе инструкции. На задната стена се включи екран. Осем месеца по-младата Сали Фаулър разговаряше с кафяво-бяла извънземна. Гласовете им звучаха зловещо еднакво.
Сламкарката: Но се омъжваш, за да имаш деца. Кой отглежда децата, родени без брак?
Сали: Има благотворителни организации.
Сламкарката: Разбирам, че ти никога не би…
Сали: Не, разбира се, че не.
Сегашната Сали почти се изчервяваше, но лицето й оставаше мрачно.
Сламкарката: Как? Не защо, а как?
Сали: Ами… нали знаеш, че мъжете и жените трябва да имат сексуална връзка, за да направят бебе, също като вас — внимателно ви разгледах…
— Навярно не достатъчно внимателно — отбеляза Харди.
— Очевидно — съгласи се тя. — Шшт.
Сламкарката: Хапчета ли? Как действат? С хормони ли?
Сали: Да.
Сламкарката: Но почтената жена не използва хапчета, нали?
Сали: Не.
Сламкарката: Кога ще се омъжиш?
Сали: Когато намеря подходящия мъж… Може вече да съм го намерила.