Прашинка в Божието око

— Радвам се, че привлече Ренър като консултант — каза тя, докато излизаха от асансьора. — Той има… хм, различни възгледи за сламкарите.

— Различни. Това е точната дума. — Род бе назначил в екипа си и други участници в експедицията: капелан Харди, Синклер и неколцина учени. Докато сенатор Фаулър не променеше мнението си за приемане на доктор Хорват в комисията, не можеха да го използват. Научният министър можеше да откаже да стане техен подчинен.

Когато двамата се приближиха, морските пехотинци пред апартамента на извънземните застанаха мирно.

— Разбирам. Прекалено много се тревожиш. — Блейн отговори на поздрава. — Сламкарите не са се оплакали от охраната.

— Да се оплачат ли? Джок ми каза, че на посланика му харесвало да има охрана. Предполагам, че малко се страхува от нас.

Род сви рамене.

— Гледат много телевизия. Бог знае какво си мислят за човешката раса. — Влязоха вътре и завариха оживен разговор.

— Разбира се, че не очаквах категорични доказателства — настояваше капелан Харди. — Но въпреки това щях приятно да се изненадам, ако бях открил нещо конкретно: свещено писание или религия, подобна на нашата, нещо такова. Но не съм го очаквал, не.

— Все пак се чудя какво мислиш, че би могъл да откриеш — каза Чарли. — Ако аз трябваше да докажа, че хората имат души, нямаше да зная откъде да започна.

Харди сви рамене.

— Аз също. Но да започнем с вярванията ви — вие смятате, че притежавате нещо като безсмъртна душа.

— Някои смятат, други не — отвърна Чарли. — Повечето господари вярват в това. Също като хората, сламкарите не обичат да мислят, че животът им няма смисъл. Или че ще изчезнат безследно. Здравей, Сали. Здрасти, Род. Заповядайте, седнете.

— Благодаря. — Род кимна на Джок и Иван. Посланикът приличаше на сюрреалистична интерпретация на ангорска котка. Той махна с долната си дясна ръка, жест, който означаваше нещо като „здрасти“. Очевидно имаха и други поздрави, ала ги пазеха само за равни на тях господари, а не за създания, с които посредниците разговаряха по работа.

Блейн включи джобния си компютър и повика дневния ред на срещата. Информацията бе кодирана, за да му напомни и за официалните теми, и за въпросите, на които сенатор Фаулър искаше да получи отговори, без извънземните да разберат, че са им били зададени, например защо не се интересуват от съдбата на смотаняшката сонда. Род беше не по-малко озадачен от сенатора, но нямаше желание да обяснява какво е направил с кораба.

— Външното министерство ви кани довечера на прием — каза той. — Ще присъстват бароните и някои депутати от парламента.

Посредничките зацвъртяха. Иван им отвърна.

— За нас ще е голяма чест — официално заяви Джок.

— Добре. Е, да се върнем на същите проблеми, както винаги. Дали представлявате заплаха за Империята и какво въздействие ще окаже върху нашата икономика техниката ви.

— Странно — рече Джок, — същите въпроси интересуват и нас. Само че от наша гледна точка.