Ангелите не оцеляват на леда

— Разбира се.

— Той сам ли ти го каза?

— Хайде де, ще ми каже той! — отново се засмя Усиков. — Обаче ми съобщиха.

— И къде ги държи?

— Вкъщи, в своята стая. Поне аз на два пъти съм ги виждал там, когато съм преглеждал стаята на Филип в негово отсъствие.

— Ти обискираш стаята му? Защо?

— Е, как защо, любов моя — учуди се Мустака. — Шефът ми нарежда да бдя — аз изпълнявам. Търся дрога. Засега, слава богу, нито веднъж не съм намирал нито прахчета, нито спринцовки, нито таблетки. Такива интимни задачи шефът възлага лично на мен и аз ги изпълнявам сам, никого не посвещавам.

— А пистолетите оглеждал ли си?

— Не, дори не съм ги докосвал. Нали разбираш, оръжието е деликатна работа. Ще пипна, а после Филип току-виж направил някоя глупост, пък аз да вървя да доказвам, че нямам сестра. Не ми е поставяна задача за оръжието, така че не съм го пипал, нито пък съм го търсил специално. Когато ми е попадало пред очите, забелязвал съм го — лежи си там, а когато го е нямало…

Олег Семьонович изразително разпери ръце.

— Разбрах — кимна Настя. — Значи си виждал два пистолета?

— Отначало два, първите два-три пъти си бяха един до друг на камината, напълно открито. После постоянно виждах само един. Сигурно Филип взема единия в колата си, нали знаеш колко бандити има по нашите пътища, хем нарочно те засичат, за да те оберат, че и чанти крадат. Но един пистолет има със сигурност.

— Кога го видя за последен път?

— Преди седмица, когато за пореден път оглеждах стаята.

— Дай да направим един бартер — предложи Настя. — Сега ние ще ти разкажем една интересна история, а срещу това ти още днес ще провериш този пистолет. И в зависимост от това, което ще ни съобщиш, ние ще решим нужна ли ни е лична среща с твоя шеф, или не ни е нужна. Съгласен?

— Е, то зависи каква е историята! — разсмя се Усиков. — Може да е скучна. Или и без това да я знам.

— Гарантирам ти: няма да скучаеш — обеща Настя.