Ангелите не оцеляват на леда

— Хората ни са малко — със съжаление мърмореше Мустака. — Ако можехме да заредим всички точки с хора, щеше да е по-лесно.

Това беше и главният проблем. При голям прием сред гостите могат да се пръснат огромен брой оперативни работници и други служители под формата на сервитьори, готвачи, шофьори, лични бодигардове на поканените и дори на техни придружители или придружителки. А когато става дума за две съпружески двойки, плюс домакина, който не поверява на никого да пече неговите прочути шишчета и държи в собствените си ръце целия процес, като се почне от нарязването на месото и приготвянето на маринатата и се свърши със сервирането на димящите шишове на масата в беседката, ситуацията е принципно различна.

— Олег, за нас най-важното е да осигурим наблюдение, видео- и аудиозапис на всичко, което се случва — убеждаваше го Настя Каменская. — Той няма да бяга, инак цялото начинание ще загуби смисъла си. Той трябва да се остави да го задържат. Ти нали направи каквото се разбрахме?

— Абе направих, направих — махна с ръка Мустака.

— И Орехов-старши ли ще направи всичко?

— Да се надяваме. Във всеки случай обеща. Но не мога да гарантирам. Не съм му в главата, разбираш.

— Добре — въздъхна Настя, — хайде още веднъж да преговорим всичко.

Мустака взе флумастера и взе да бележи по плана.

— Камери има тук, тук и тук — сложи той три яркозелени кръстчета. — От три места обзорът на беседката и територията около нея ще бъде пълен.

— Дали да не сложим и четвърта? — помоли Настя. — Така, за по-сигурно.

— Може — съгласи се Мустака. — Тогава — ето тук.

— Не — възрази Антон, — мисля, че ще е по-добре тук. Знае ли човек как ще тръгнат нещата. А в къщата ще има ли камери?

— Задължително — кимна Настя. — Но за къщата решихме, че ни трябват само две на разбираеми места — стълбището и в стаята на Филип, защото, ако съм права, там не би трябвало да се случи нищо друго.

— Значи до домакина мога да се намирам само аз — констатира Мустака. — Всички останали са с познати физиономии.

— Ами аз? — намеси се Улянцев. — Нито Орехов, нито Власов ме познават. Спокойно мога да се явявам пред очите им.

— В качеството на какъв? — насмешливо попита Дзюба. — Там няма да има нито един външен човек, нали ти обясниха. Само ако се престориш на шишче. Но ние при всяко положение трябва да сме наблизо, защото се случват всякакви изненади. И ако нещо не тръгне както е предвидено, трябва да успеем бързо да се озовем при беседката.

— И при това да се намирате на места, където няма да ви забележи никой от присъстващите — добави строго Мустака. — А те, трябва да знаете, обичат да се разхождат из двора. Дори да доведете още десетина души, аз просто няма да мога да ги разположа из двора така, че да е безопасно. Нямам толкова много защитени точки. Дай боже да успея поне вас да наместя така, че никой да не ви мерне. Ето защо всички ще седите, в смисъл — ще стоите, достатъчно далече от центъра на събитията. Хайде да се разпределим — кой къде.