Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
— Това е Скот, който сам прояви желание да остане тук — каза тя и за пръв път ни се усмихна.
Скот, който изглеждаше като току-що слязъл от сърф, ни се ухили и махна с ръка.
— Хм, глей сега, пич, дръж се — нали загряваш? — казах аз. Всъщност не го казах, обаче ми се щеше. Скот беше колкото мен на ръст, ама не приличаше на човек, който носи боксери.
Госпожа Рий затвори вратата и останахме в кухнята с Еди и Хуан.
— Донесохме малко замразена и консервирана храна, за да не се налага никой да излиза, ако операцията се проточи — информира ни Ким и подчертано прибави: — Ще стигне за шест дни за шестима души.
Внезапно си представих агенти, които след свършването на храната се превръщат в канибали, но не споделих тази мисъл. Вече стьпвах по тънък лед или там калифорнийския му еквивалент.
След като имаме да храним още две усти, хайде да поръчаме пица — каза Хуан. — Умирам за пица.
Реших, че Хуан е готин пич. За съжаление, бе доста по-едър от мен и също едва ли носеше боксери.
— Готвя страхотни макарони със сирене на микровълнова фурна — каза ми Еди.
Всички се захилихме. Тая работа смърдеше. Но до този момент нещата се развиваха много по-добре, отколкото можех да очаквам преди едно денонощие. Асад Халил ни беше в кърпа вързан. Нали така? Какво можеше да се обърка? Не питайте.
Но ако Уигинс още бе жив, поне имаше голяма вероятност да не се присъедини към колегите си.
Кейт каза, че отивала да се обади на Джак Кьоних, и ме покани да се уединим в задната стая. Отклоних предложението и тя излезе Останах да си приказвам с Еди и Хуан в кухнята.
След петнайсетина минути Кейт се появи и ме информира:
— Джак те поздравява за добрата детективска работа. Желае ни успех.
— Много мило. Пита ли го как е било във Франкфурт?
— Не сме обсъждали този въпрос.
— Къде е Тед Наш?
— На кой му пука? — Тя погледна колегите ни и тихо прибави: — Не се вманиачавай по маловажни неща.
— Просто исках да му натрия носа. Нищо повече.
Кейт не ми обърна внимание.
— Джак каза да му се обадим, ако се случи нещо, разбира се. Наредено ни е да отведем Халил жив или мъртъв в Ню Йорк, не във Вашингтон. Това е невероятен успех.
— Пилците се броят наесен.
Тя за пореден път пропусна репликата ми покрай ушите си.
— В момента Джак работи с местните полицейски управления, за да създадат ясна картина за движението на Асад Халил, убийствата му и вероятните му съучастници.
— Добре. Така ще има достатъчно работа, за да не ми виси над главата.
— Така му казах и аз.
Мисля, че госпожа Мейфилд ме поднасяше. Така или иначе, не искахме повече да забавляваме колегите си, затова прекратихме разговора.
Еди ни предложи кафе и четиримата с Кейт, Ким и Еди седнах ме на масичката, докато Хуан пазеше на задната врата. Всички много се интересуваха от случилите се от събота насам събития и ни разпитваха за подробностите, които не бяха споменати във вестниците и в служебните доклади. Бяха любопитни какво е настроението на Федерал Плаза 26, какво казват шефовете във Вашингт прочее. Хората от правоохранителната система, реших аз, бяха еднакви и въпреки първоначалната си любезно прикрита враждебност започнахме отлично да се разбираме. Помислих си дали да не ги поведа в хор с „Пътят за Вентура“ или „Идвам, Калифорния“, обаче не исках да прекалявам. Другите явно знаеха, че съм бившо ченге, затова предположих, че са ги предупредили, ако това е точната дума, или просто сами се бяха досетили.
Всичко изглеждаше мирно и тихо, но знаехме, че иззвъняването на телефон може рязко да промени положението и да вледени кръвта във вените ни. Преживявал го бях, както и останалите в къщата, и може би даже го чаках, защото не мислех за хубавата си безопасна аудитория в „Джон Джей“. Мислех за Асад Халил и почти усещах присъствието му. Всъщност представях си как кълца с брадва полковник Хамбрехт и убива децата в Брюксел.
Изтече около час и петимата агенти се редуваха да стоят на пост. С Кейт предложихме също да участваме, но те, изглежда, искаха да си стоим в кухнята.
Сега на масата седеше Скот и ме разпитваше за Ню Йорк. Опитах се да го убедя, че хората ходят на сърф на Ист Ривър, и всички се разхилиха. Изкушавах се да разкажа вица за министърката на правосъдието, но можеха нещо да се засегнат.
Така или иначе, проявих скромност по отношение на приноса си в разследването, едва споменах, че именно аз съм открил какви са намеренията на Асад Халил, и прескочих блестящата си проява на проницателност с идентифицирането на пилотите.