Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
Лицата на всички помръкнаха при мисълта, че много хора, вярно служили на страната си, са били убити от чужд агент. Не биваше да се случват такива неща.
Малко преди 21:00 някъде в къщата иззвъня телефон и разговорите замлъкнаха.
След секунди в кухнята влезе Том.
— Из квартала обикаля син бус на фирма за доставки. Вътре е само шофьорът. Момчетата с очилата за нощно виждане казват, че отговарял на описанието на заподозрения. Всички да заемат позициите си.
Вече бяхме станали. Том се обърна към нас с Кейт.
Идете в стаята с телевизора. — И бързо излезе от кухнята. Ким Рий отиде в гаража, където в момента дежуреше Роджър Флеминг. Остави вратата отворена и видях, че Роджър е приклекнал зад кащоните с насочен напред пистолет. Ким също извади патлака си и застана до електрическото табло край вратата на гаража. Хуан пазеше задния изход.
С Кейт отидохме в дневната. Том и Еди стояха от двете страни в входа. Скот надничаше през шпионката. Не можех да не забележа че е само по широки бански гащета, от които стърчеше дръжкат на глок. Предположих, че това е калифорнийският вариант на дегизировка. Във всеки случай, отдадох му дължимото, че не носи бронирана жилетка.
Том ни видя и пак ни предложи да се оттеглим в стаята с телевизора, но бързо разбра, че не сме изминали хиляда и петстотин километра да гледаме телевизия, докато те арестуват заподозрения.
— Прикрийте се ей там — каза ни той.
Кейт застана до Том, който беше вляво от вратата, и извади оръжието си. Аз отидох при Еди, който бе заел позиция между касата и дясната стена на дневната. Вратата щеше да се отвори навътре към нас и щеше да ни скрие. Имаше достатъчно извадени пистолети, така че оставих глока си в кобура. Погледнах Кейт, която ми се усмихна и ми намигна. Сърцето ми туптеше, но боя се, не за Кейт Мейфилд.
Том притискаше мобифон към ухото си и слушаше. После ни съобщи:
— Бусът намалява скоростта на няколко къщи оттук…
— Виждам го — рече Скот. — Спира отпред.
В стаята можеше да се чуе дишането ни и въпреки подкрепленията, цялата супермодерна техника и бронираните жилетки, нищо не може да се сравнява с момента, в който очакваш да се изправиш пред въоръжен убиец.
Скот спокойно каза:
— От буса слиза човек… откъм улицата, не го виждам… заобикаля отзад… отваря вратите… вади пакет… идва насам… отговаря на описанието… висок, от Средния изток… носи дънки и риза с тъмна яка… държи малък пакет в ръка… оглежда се…
Том говореше нещо по мобифона, после го прибра в джоба си.
— Всички знаете какво да правите — прошепна ни той.
Всъщност бях пропуснал тая репетиция.
— Имайте предвид — предупреди ни Том, — че може да е невинен доставчик…
Зачудих се какво се е случило с лепилната пушка. Усетих, че лицето ми избива пот.
Позвъни се. Скот изчака около пет секунди, после отвори. Преди вратата да запречи полезрението ми, видях агента да се усмихва.
— Нещо за мен ли?
— Господин Уигинс? — попита мъжки глас с чужд акцент.
— Не — отвърна Скот. — Аз само се грижа за къщата. Да се разпиша ли за пратката?
— Кога ще се върне господин Уигинс?
— В четвъртък. Или в петък. Мога да се разпиша. Няма проблем.
— Добре. Разпишете се тук.
— Тази химикалка не пише. Влез вътре.
Скот отстъпи назад и не можех да не си помисля, че ако наистина се грижеше за къщата, скоро щеше да е мъртъв и да се вмирисва в задната стая, докато Асад Халил чака господин Уигинс да се прибере.
Високият смугъл господин влезе в дневната и Еди изрита вратата. Въпреки че не бях участвал в репетицията, знаех какво ще се случи. Скот сграбчи мъжа за ризата и го дръпна към нас.
След около четири секунди нашият гост се озова проснат по очи на пода. Аз седнах върху краката му, Еди стъпи на шията му, а Том и Скот му слагаха белезниците.
Кейт отвори вратата и даде знак с палци нагоре на онези, които наблюдаваха къщата с бинокъл, после се затича по алеята към буса. Аз я последвах.
Претърсихме го, но вътре нямаше никого. На пода лежаха няколко пакета. Кейт откри на предната седалка клетъчен телефон и го взе.
Изневиделица се появиха коли, които рязко спряха пред къщата. От тях точно като на кино наизскачаха агенти, макар че не виждах нужда да бързат.
— Закопчахме го — съобщи им Кейт.
Вратата на гаража се отвори и на моравата се появиха Роджър и Ким. Наоколо все още нямаше съседи. Хрумна ми нелюбезната мисъл, че ако наистина снимахме филм, нямаше да сме в състояние да държим тълпите, желаещи да се включат като статисти.