Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
И така нататък. Изложи им всичко прекалено любезно, струва ми се, обаче те разбраха посланието и когато Кейт свърши, кимнаха.
Междувременно аз се оглеждах. Мебелировката бе оскъдна и въпреки това безвкусна. Освен това беше мръсно, за което ми се щеше да обвиня федералните, но навярно всъщност отразяваше отношението на господин Уигинс към живота.
Госпожа Рий предложи да ни запознае с колегите си и ние я оследвахме в кухнята, докато господин Флеминг зае позиция до задния прозорец и занаднича през щорите. Върхът на модерната техника. Но разбира се, някой от агентите в квартала щеше да ни предупреди, ако някой се приближеше към къщата.
Кухнята бе слабо осветена от флуоресцентна крушка под един от шкафовете, но виждах, че всичко тук датира някъде от средата на петдесетте години. Посрещнаха ни мъж и жена, също облечени с градски десантен екип, състоящ се от тъмни панталони, тъмносини ризи и найлонови якета. Сините им бейзболни шапки бяха на плота. Мъжът седеше на малката кухненска маса и четеше материали по случая, като си светеше с фенерче. Жената стоеше до задната врата и надзърташе през прозорчето.
Госпожа Рий ни представи на господина, чието име, също като моето, беше Хуан, макар че не успях да чуя испанската му фамилия. Госпожата бе чернокожа и се казваше Еди. Тя ни махна с ръка, без да прекъсва наблюдението на задния двор.
После се върнахме през дневната и излязохме в малко антре, от което водеха три врати, едната за банята. В по-голямата стая, спалнята, имаше компютър, пред който седеше мъж в костюм и обикаляше из директориите на господин Уигинс, като в същото време поддържаше връзка по радиофона и двата си мобифона. Тук единствената светлина идваше от мониторния екран и всички щори бяха спуснати.
Госпожа Рий ни представи и мъжът, който се казваше Том Стокуел, бял, ни информира:
— Аз съм от лосанджелиското бюро и ръководя групата жпо този сличай.
Предполагам, че това изключваше моето участие. Реших да се бъда любезно.
С госпожа Мейфилд сме тук, за да помогнем, без да се намесваме. — Как ви звучи това?
— Колко време ще останете? — попита Том. Колкото трябва.
— Както би трябвало да знаете — рече Кейт, — заподозреният носи бронирана жилетка и има поне две оръжия, глокове четирийсети калибър, които е взел от двамата агенти на борда на самолета. — Тя му описа подробностите и Том внимателно я изслуша. Накрая Кейт завърши с думите: — Този човек е извънредно опасен и едва ли ще го заловим, без да окаже съпротива. Но разбира се, трябва да го хванем жив.
— Разполагаме с различни несмъртоносни оръжия и устройства — отвърна Том, — например лепилни пушки и мрежи, плюс, разбира се, газ и…
— Моля? — попитах аз. — Какво е лепилна пушка?
— Голямо ръчно устройство, изстрелващо лепило, което мигновено се втвърдява и обездвижва човек.
— Това калифорнийско изобретение ли е?
— Не, господин Кори. Използва се в цялата страна. Имаме също мрежа, която може да се изстрелва.
— Наистина ли? А имате ли истински оръжия?
Той не ми обърна внимание и продължи разясненията си. Прекъснах го.
— Евакуирахте ли квартала?
— Много спорихме по този въпрос, но във Вашингтон се съгласиха, че ще е трудно.
— За кого?
— На първо място, това ще наложи агентите да напуснат прикритията си. Някои хора не са си вкъщи и по-късно може да се върнат, така че операцията ще отнеме цялата нощ. А и местните жители ще бъдат извънредно притеснени, ако се наложи да напуснат домовете си за неопределен срок. Все пак евакуирахме къщите от двете страни и отзад и наши агенти заеха позиции в тях.
С други думи, беше по-важно да се залови Асад Халил, отколкото да се безпокоят, че данъкоплатците могат да попаднат под кръстосан огън. Ако трябва да съм искрен, не бих могъл да твърдя, че не съм съгласен с него.
— Агентите са инструктирани да не се опитват да задържат заподозрения на улицата, освен ако той не усети опасността и не тръгне да бяга — прибави госпожа Рий. — Най-вероятно арестът ще бъде извършен в или около тази къща. Заподозреният сигурно е сам, но носи само два пистолета. Така че, ако не допуснем някаква грешка — не очакваме продължителна престрелка. — Тя ни погледна. — Ако заподозреният се появи, ще блокираме квартала.
Аз лично смятах, че ако телевизорите и стереоуредбите им гърмят достатъчно силно, съседите няма да забележат дори дива престрелка на предната си морава.
— Съгласен съм, каквото и да ни струва това — казах. Но си представих дете с колело, което се появява във възможно най-неподходящия момент. Случва се. Божичко, наистина се случва.