Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
— Тоя тип ми харесва — казах.
Агент Лопес се усмихна и продължи:
— Приятелката му също я няма. Известно е, че двамата обичат да ходят на къмпинг и най-вероятно в момента правят тъкмо това.
— Какво е къмпинг? — попитах аз.
Госпожа Лопес погледна госпожа Мейфилд. Госпожа Мейфилд погледна мен.
— А, например в гората — казах аз. — Палатки и прочее.
— Да.
— Уигинс или приятелката му имат ли мобифони?
— Да. И двамата. Но не отговарят.
Замислих се и реших, че е по-добре да са на къмпинг, отколкото да са мъртви, но че разликата не е много голяма.
— Изглежда, сте свършили сериозна работа — похвалих госпожа Лопес.
— Разбира се. — Тя подаде на Кейт един лист. — От Ню Йорк се обади Джак Кьоних. Помоли да му се обадите. Ще остане там до полунощ нюйоркско време, после ще си е вкъщи.
— Ще му позвъним от дома на Уигинс — казах на Кейт. — Когато имаме какво да му съобщим.
— Ще му позвъним сега — отсече тя.
— Значи искаш да си приказваш тук с Джак, докато Халил е в дома на Уигинс, така ли?
Кейт неохотно кимна и се обърна към Синди Лопес.
— Добре, искаме да отидем в дома на Уигинс.
— Опитваме се да не демонстрираме много присъствието си там.
— Тогава кротко ще седим на дивана — казах аз.
Тя се поколеба.
— Ако отидете, ще ви помолим да останете там поне до ранните утринни часове. Опитваме се да поставим капан, а не да организираме купон.
Искаше ми се да й напомня, че всичко това е моя заслуга, но устоях на изкушението да кажа очевидното. Виждате ли колко бързо могат да ти измъкнат случая изпод носа?
Вечната дипломатка Кейт каза:
— Това е ваша територия и няма да ви се месим.
Което трябваше да накара госпожа Лопес да се зачуди защо тогава сме тук. Всичко е заради самолюбието, момиче.
— С госпожа Мейфилд започнахме да работим по случая още от трагедията на „Кенеди“ и искаме да участваме докрай. Когато отидем в дома на Уигинс, няма да ви се пречкаме.
Предполагам, че не ми повярва, но каза:
— Съветвам ви да си сложите бронирани жилетки. Мога да ви дам.
Изпитах желание да се съблека и да покажа на госпожа Лопес, куршумите просто минават през тялото ми, без да ме засягат.
— Благодаря ви, но…
— Благодаря, ще ги вземем — прекъсна ме Кейт и информира госпожа Лопес: — Никога не питай мъж дали иска бронирана жилетка или ръкавици. Просто го накарай да си ги сложи.
Госпожа Лопес разбиращо се усмихна.
Е, сега се почувствах наистина особен, заобиколен от грижовни жени, които знаят какво е най-добре за глупавичкия малък Джони, после си помислих за Асад Халил. Надявах се, че имат жилетки моя размер.
Отидохме в оръжейната им. Вътре имаше какво ли не — пушки, пистолети, зашеметяващи гранати, белезници и така нататък.
— Можете да си облечете жилетките в мъжката и женската съблекалня, ако желаете — предложи ни госпожа Лопес.
Кейт й благодари и агентката излезе.
Свалих си връзката, сакото и ризата и й казах:
— Няма да надничам.
Тя си съблече сакото и блузата и аз надзърнах. Намерихме подходящи жилетки и си ги сложихме.
— Това е точно като сцена от „Досиетата Х“ …
— Престани със скапаните „Досиета Х“.
— Ама не се ли чудиш защо ония двамата още не са се оправили.
— Тя не го обича. Уважава го и той я уважава и не искат да развалят или усложняват връзката си.
— Я повтори.
— Аз лично смятам, че вече би трябвало да се чукат.
Излязохме от оръжейната и благодарихме на агент Лопес. Чък който ни бе взел от хеликоптерната площадка на болницата, ни придружи до паркинга и потеглихме към дома на Елууд Уигинс.
Докато колата се насочваше на запад към левия бряг, през главата ми минаваха много мисли. Бях изминал дълъг път, за да стигна дотук, но пътят на Асад Халил беше още по-дълъг. Историята му започваше от място, наречено Ал Азизия, някъде в Либия. През нощта на 15 април 1986 година в продължение на няколко минути двамата с Чип Уигинс се бяха намирали в една и съща точка от пространството и времето. Сега Асад Халил искаше да му върне визитата и Уигинс не знаеше, че ще си има компания. Или пък вече се бяха срещнали. В такъв случай нито единият нямаше да се появи в дома на Уигинс. Но ако пътищата им още не се бяха пресекли, чудех се кой пръв ще спре на отбивката.